Джим Тайфуна

Възпираше я само страхът да не засегне лорд Уизбийч. Младият човек се беше оказал толкова проницателен и толкова беше загрижен за нея, че щеше да му нанесе кръвна обида, ако потърси помощ от непознат. И все пак положението изискваше намесата на опитен специалист. По време на последния им разговор лордът беше намекнал, че е способен сам да се справи с измамниците, но макар да бе прекрасен младеж, все пак не беше експерт в областта на шпионажа. Необходима му беше професионална помощ.

Телефонът стоеше на масичката, но непосветеният посетител никога нямаше да го забележи, тъй като по изричното настояване на декоратора апаратът беше скрит в плюшен бухал. До бухала стоеше телефонният указател, който беше подвързан с червен марокен, за да прилича на томчето с пълни събрани съчинения на Шекспир. Госпожа Пет престана да се колебае. Беше забравила адреса на агенцията, която бе използвала при отвличането на Огдън, но си спомняше названието й, както и името на симпатичния собственик, който толкова съчувствено изслушваше сълзливите й монолози.

Вдигна слушалката и когато операторката я свърза с желания номер, каза:

— Желая да разговарям с господин Стърджис.

— На телефона.

— Драги господин Стърджис, питам се дали ще ви е удобно да дойдете у дома… да, незабавно. О, пропуснах да се представя — казвам се Неста Пет… запознахме се преди няколко години, когато фамилното ми име беше Форд… Точно така, аз съм майката на Огдън Форд. Искам да се посъветвам… Идвате веднага ли? Много ви благодаря. Дочуване.

Тя върна слушалката на вилката и облекчено въздъхна.

Седемнайста глава

Джими още пушеше цигара след цигара и обмисляше положението, когато в трапезарията влезе Ан и възкликна:

— Ето къде си бил! Мислех, че си се качил в стаята си.

— Проведох изключително интересен и приятен разговор със стария ми приятел лорда.

— Божичко! За какво разговаряхте?

— О, засегнахме най-различни теми.

— Но не и за добрите стари времена, нали?

— Не сме се връщали към миналото.

— Той още вярва ли, че си Джими Крокър? Толкова съм нервна, че сякаш нещо ме е стиснало за гърлото.

— Не бива да се тревожиш. Положението е овладяно, всичко върви по мед и масло.

— Точно това ме притеснява. Казват, че много хубаво не е на хубаво. Поемаме страхотен риск, а пък появяването на Скинър и на лорд Уизбийч само усложни нещата. Всеки миг можеше да допуснеш фатална грешка. Слава Богу, че след като икономът и лордът потвърдиха самоличността ти, леля Неста престана да те подозира. Лошото е, че си разговарял с тях само за няколко минути. Ако останеш по-дълго с тези двамата, те също ще усетят, че нещо не е наред. Нямам представа как успя да заблудиш Уизбийч. Страхувах се, че той ще изтърси нещо за времето, когато заедно сте обикаляли увеселителните заведения в Лондон. Не бива да насилваме късмета си. Искам да отидеш при леля Неста и да я помолиш да разреши на Джери да се върне.

— Няма ли да ми разрешиш да участвам в отвличането вместо боксьора?

— Няма! Хайде, отивай при леля Неста!

— Слушам. Ами ако не успея да я убедя да прости на Джери?

— Сигурна съм, че ще изпълни всяко твое желание. Сам видя колко беше любезна с теб по време на обяда. Невъзможно е само за половин час да е променила отношението си.

— Добре. Ще те послушам.

— След като разговаряш с нея, иди в библиотеката и ме чакай там. Обещах да закарам лорд Уизбийч до хотела му. Току-що го срещнах в коридора и той се похвали, че леля Неста го е поканила да й гостува, та бързал да събере багажа си. Няма да се бавя повече от двайсет минути. И запомни — чакай ме в библиотеката.

Новината разтревожи Джим.

— Какво, какво? Добре ли чух, че лордът ще се натресе тук?

— Да. Защо питаш?

— Просто така. Е, отивам да поговоря с леля Неста.