Джим Тайфуна

— И аз четох статията в „Кроникъл“. Продължавайте.

— Може да ви се стори странно, но още щом го зърнах, разбрах, че не му е чиста работата. Вярно е, че той успя напълно да заблуди съпруга ми и племенницата ми, която също живее тук. Но аз бях нащрек поради причини, които засега предпочитам да запазя в тайна. Подозрението ми се възбуди след твърденията на господин Пет, че е забелязал младежа по време на пътуването ни с „Атлантик“, докато „Джими“ настояваше, че е пристигнал тази сутрин с „Карония“.

— Сигурна ли сте в изявлението му, че параходът му е пуснал котва в пристанището днес сутринта?

— Упорито защитаваше тази версия. За съжаление не бих могла да го улича в лъжа, тъй като по време на пътуването ни не излязох от каютата… нали разбирате, заради морската болест. Обаче нещо ми подсказваше, че не казва истината. Не знаех как да проверя твърденията му, после се досетих, че новият ми иконом Скинър доскоро е работил при сестра ми.

— Сигурно е онзи, който ме посрещна на вратата.

— Точно така. Само преди няколко дни пристигна от Лондон. Реших да изчакам срещата му с младежа и да наблюдавам реакцията му. Нали разбирате, когато измамникът за пръв път прекрачи прага на дома ми, не видя иконома, защото съпругът ми сам си е отключил вратата.

— Ясно — промърмори детективът и изпитателно огледа Ейда, която душеше глезените му. — Решили сте, че ако Скинър познае младежа, ще получите доказателство за самоличността на неочаквания гост.

— Именно.

— И той го е познал, така ли?

— Да, но още не сте чули цялата история. Наистина го позна и временно се успокоих, но все ми се струваше, че и на този Скинър не му е чиста работата. Откровено казано, се съмнявах и в него, тъй като лорд Уизбийч ме беше предупредил да не се доверявам на непознати. Лордът е мой добър приятел, с когото се познаваме от години. Потомък е на благородната фамилия Уизбийч от Шропшир.

— Не се и съмнявам — вметна господин Стърджис.

— Бил е близък и с племенника ми Джими. Днес го бях поканила на обяд и той ме изправи лице в лице с измамника. Престори се, че го познава, за да не възбуди подозренията му, сетне насаме ми довери, че никога през живота си не е виждал този човек.

Тя замълча, сякаш очакваше детективът да коментира думите й. Стърджис загадъчно се усмихна.

— Но това не е всичко — възбудено продължи Неста Пет. — Съпругът ми имаше нещо като личен треньор, някой си Джери Мичъл. Вчера го уволних заради провинение, което не желая да обсъждам. А днес… всъщност минути реди да дойдете, самозваният Джими Крокър се опита да ме убеди да върна на работа онзи тип. Не мислите ли, че е безкрайно подозрително?

Детективът отново загадъчно се усмихна. Сетне се втренчи в госпожа Пет и заговори:

— Радвам се, че потърсихте помощта ми. Случаят изисква намесата на професионалист като мен. Ще ви доверя нещо, госпожо. Прочут съм като добър физиономист. Казвате, че младежът е пристигнал тази сутрин, а пък аз преди повече от седмица го видях в едно заведение на Бродуей.

— Не думайте!

— При това разговаряше с Джери Мичъл. Познавам по физиономия вашия бивш служител, който беше известен боксьор.

Госпожа Пет изстена.

— И това не е всичко, както сама казахте преди малко. Знам нещичко и за тъй наречения Скинър. Може би ви е известно, че когато издирват човек, преследван от закона, големите агенции като „Андерсън“ си сътрудничат с по-малки детективски служби. По този начин се спестява време и се разширява обсегът на действие. Моята агенция е удостоена с честта да сътрудничи на „Андерсън“. Преди няколко дни ме посети колега от тази прочута фирма и ми показа фотографии, които са му били изпратени от Лондон. Не зная дали човекът на снимките се издирва от частно лице или от Скотланд Ярд. От Англия се обърнали към „Андерсън“ с молба да го открият и да съобщят местонахождението му. Хората от тази агенция често са се възползвали от способността ми да помня физиономии. Внимателно разгледах фотографиите и задържах две за справка. Случайно ги нося. — Извади снимките от вътрешния джоб на сакото си и добави: — Познавате ли тази личност?

Госпожа Пет изумено се втренчи във фотографиите. И на двете беше заснет нисичък и набит човек на средна възраст с добродушно лице, който съсредоточено се взираше в обектива.

— Скинър! — простена тя.

— Именно. — Детективът взе снимките и ги прибра обратно в джоба си. — Познах го още когато ми отвори вратата.

— Но… почти сигурна съм, че той ни посрещна, когато посетихме сестра ми в Лондон.

— Долавям колебанието ви. Навярно не сте обърнали особено внимание на онзи иконом.

— Имате право.

— Хора с подобна невзрачна външност се срещат под път и над път. Опитният измамник може да се гримира така, че да заприлича на иконома на сестра ви и да заблуди онзи, който го е виждал само веднъж, и то за няколко секунди. Още не знам какво целят тези двамата, но фактите доказват, че човекът, представящ се за вашия племенник, и мнимият иконом са комбина и че Джери Мичъл е техен съучастник. Когато сте уволнили боксьора, безсъмнено сте провалили плановете им. Ето защо младежът се опитва да го върне в дома ви.