Джим Тайфуна

Когато Джими чу стъпките, пръв се задейства инстинктът му за самосъхранение. Единствената му мисъл бе, че здравата е загазил и че ако го заловят, трудно ще обясни поведението си. Следователно не трябва да го открият. С лъвски скок достигна до стълбището и когато вратата се отвори, вече беше в скривалището си. Стоеше вцепенен и очакваше най-лошото, но очевидно беше реагирал навреме, защото никой не извика. Вратата безшумно се затвори, отново настъпи тишина. Помещението тънеше в мрак, който и да бе влязъл в библиотеката, не беше включил осветлението, което донякъде успокои Джими, че натрапникът също не желае да привлича внимание. В първия момент на паника беше уверен, че само неговото присъствие в библиотеката е незаконно. Ала сега, когато беше в безопасност, отново възвърна способността си да разсъждава. Размисли върху поведението на новодошлия и достигна до важни умозаключения.

Всеки човек с почтени намерения първо щеше да включи осветлението. Почтеният човек нямаше да се промъкне крадешком в библиотеката. Джими се надвеси над перилото и опита да различи нещо в мрака. Беше сигурен, че се случва нещо нередно. В този миг освободеното му от страха съзнание стигна до друго прозрение и той се досети кой е човекът, който не желаеше да разберат за присъствието му тук. Не можеше да е друг, освен старият му приятел лорд Уизбийч, когото „момчетата“ наричаха Джентълмена Джак. Джим се удиви, че не се е досетил по-рано. Но още повече се учуди, че след разговора, който бяха провели само преди няколко часа, Джентълмена все пак е рискувал да предприеме обира.

Ненадейно проблесна светлина, сякаш някой беше драснал клечка кибрит. Човекът беше включил електрическо фенерче. Мракът се разсея и Джими се убеди в правилността на предположението си. Тайнственият посетител наистина беше лорд Уизбийч. Беше коленичил пред огнеупорната каса. Джими не го виждаше какво прави, защото онзи беше с гръб към него, но фенерчето осветяваше лицето му, което бе сериозно и съсредоточено, като че беше свалил маската на глуповат и разсеян английски лорд. Изведнъж крадецът тихо възкликна, дръпна вратата на огнеупорната каса и я отвори. Разнесе се тръпчивата миризма на нагорещен метал. Джими не беше специалист в тази област, но бе чел за съвременните обирджии и техните методи, поради което предположи, че крадецът е използвал ацетиленова горелка, за да разреже стоманената врата.

Мнимият лорд освети с фенерчето вътрешността на касата, протегна ръка, извади някакъв предмет и безкрайно предпазливо го пъхна във вътрешния джоб на сакото си. Сетне се изправи, изключи фенерчето и отиде до прозореца, без да си направи труда да вземе горелката. Вдигна щората и понечи да отвори прозореца. Джими реши, че е време да се намеси.

— Тц, тц, не съм очаквал това от теб — промърмори укоризнено.

Въздействието на упрека му върху лорд Уизбийч беше удивително. Русокосият стреснато отскочи от прозореца, завъртя се около собствената си ос и задавено възкликна:

— Кой си ти?

— Твоята съвест — отвърна Джими.

Лордът, който панически се опитваше да установи откъде идва гласът, насочи фенерчето към галерията. Лъчът не достигна до младежа, който лежеше на пода. В ръката на Джентълмена Джак като по магия се появи пистолет.

Джими отново заговори:

— Хвърли пистолета и фенерчето. Държа те на прицел.

Лъчът на фенерчето пробяга над главата му, но русокосият отново не го забеляза.

— Ще броя до пет. Ако и тогава не хвърлиш пистолета, ще стрелям — закани се Джими, който горчиво съжаляваше, че заради вкуса си към драматичните ситуации се е насадил на пачи яйца. Много по-безопасно щеше да бъде да вдигне на крак цялата къща и да избегне деликатното положение. Ами ако блъфът му не успее? Какво ще се случи, ако онзи откаже да се раздели с оръжието си? Младежът вече съжаляваше, задето не е заявил, че ще брои до десет. Джентълмена Джак безсъмнено беше безумно смел, което се доказваше от факта, че въпреки предупреждението все пак бе извършил обира. Може би ще рискува. А може би ще се досети, че Джими не е въоръжен. Не е видял дали противникът му има пистолет, нали? Може би не само не е английски лорд, ами е и недоверчив… Джими забави отброяването.

— Четири… — произнесе колебливо и затаи дъх. Сетне видя как онзи хвърли на пода пистолета и фенерчето и почувства неизразимо облекчение. Беше успял!

— Застани с лице към стената! — нареди. — И вдигни ръце!

— Защо?

— Ще те обискирам за друго оръжие.

— Нямам друг пистолет.

— Искам да се уверя лично. Хайде, размърдай се!

Джентълмена Джак с нежелание са подчини. Когато се доближи до стената, Джими напусна скривалището си и включи осветлението. Бръкна в джобовете на русокосия и в двата напита нещо метално. Неодобрително поклати глава:

— Не е хубаво да лъжеш татко си. Защо си се въоръжил до зъби? Никога не съм искал момчето ми да става войник… А сега се обърни. Можеш да свалиш ръцете си.