Джъстис

Този, който искаше да влезе вътре, трябваше да отстъпи назад, за да не се докоснат.

— Вие ли крещяхте?

— Не. Бях под душа. Чух врявата, когато спрях водата. Щом това не е автомобилна аларма, да няма пожар?

Двамата мъже се спогледаха, след това се втренчиха в нея. Вторият си пое дълбоко дъх, помириса и направи гримаса. Ръката му се стрелна към лицето, за да запуши носа си и той отстъпи една огромна крачка назад. Другият направи същото. Тя не притежаваше острото им обоняние и въпреки това вонята на гардении почти бе напълнила очите й със сълзи.

— Може ли да претърсим къщата ви?

— Тук няма никой, освен мен. Мислите, че аз съм пищяла? Не, не съм. Може би някоя аларма е повредена и се е включила сама. Или вятърът я е задействал. Стават такива неща.

Те изглежда не знаеха какво да правят, но отстъпиха още назад, най-вероятно не се наслаждаваха на онова, на което миришеше.

— Всичко е наред. Радваме се, че сте в безопасност. Заключете вратата. Ако чуете или видите нещо, натиснете бутона на алармата. — Той посочи към стената.

— Разбира се. Няма проблем. Благодаря!

Джеси затвори вратата и я заключи. Облегна се на дървената й повърхност, отпусна напрегнатото си тяло и затвори очи. Пое си дълбоко дъх, направи гримаса и се отдръпна от вратата. Трябваше да проветри къщата, за да се отърве от вонята и отново да си вземе душ.

Джъстис плуваше поредната обиколка в басейна, когато чу скърцане и спря, стъпвайки на дъното. Той подуши, обърна се и локализира двама офицери по сигурността, приближаващи откъм страничния двор. Те щяха да използват портата там, за да го намерят, вместо да влизат в къщата му.

— Какво се е случило? Какво активира алармата? Чух я, че се включи преди малко. Наред ли е всичко? — Чувството за вина го загложди заради лъжата, а това бе нещо, което мразеше да прави. Но той имаше нужда от тази лъжа, за да защити Джеси. Съмняваше се, че те ще кажат на някого, но някои от хората му бяха приятели с човешките служители. Една неволна грешка и това щеше да достигне до неподходящи уши. Той нямаше да рискува така с нея. — Да нямаме пробив в защитата?

Единият от офицерите вдигна рамене.

— Чухме писък и рев.

— Аз изревах, но писък не съм чул — изложи им Джъстис своята версия. Посочи към дрехите си пред задната врата. — Препънах се в онзи стол, когато идвах насам, за да плувам след дългия тежък ден. Нараних си палеца и полудях от болка. Изревах, свалих си дрехите и заплувах, за да забравя гнева.

— Не си чул писък? — Вторият се намеси, намръщен.

— Не. Може би сте възприели удара на стола в стената като вик. Счупих го, когато се спънах в него.

— Съжаляваме за безпокойството, Джъстис. Помислихме, че може би са нападнали човека.

— Джеси Дюпре? Тя добре ли е?

— Добре е. Отидохме най-напред в нейния дом, но тя не склони да ни пусне да го претърсим.

— Тя мирише. — Първият прокле. — Като проклетите цветя.

— Парфюм — изръмжа другият. — Трябва да въведем закон, с който да им забраним да го носят тук, Джъстис. Носът ми още гори.

Джъстис скри усмивката си, знаеше, че това е трик на Джеси. Силният парфюм дразнеше носовете им и объркваше тяхното обоняние. Тя бе работила за Тим Оберто в специалната група и би трябвало да е научила слабостите на Видовете от членовете на екипа, които действаха в тясно сътрудничество с неговите мъже.

— Аз ще й изпратя бележка.

— Може би някой е гледал филм на ужасите. — Двамата офицери изглеждаха объркани. — В тях човешките жени крещят през цялото време. Ще трябва да попитаме всички дали не са гледали такъв филм, за да проследим източника на тревогата.

— Недейте да притеснявате другите. Единствената сама жена тук е Джеси Дюпре, а вие казахте, че е добре.

— Джъстис, да не си се наранил, когато си счупил стола? Мога да се обадя на някой да дойде да погледне раната.

Джъстис поклати глава, придвижвайки се към ръба на басейна.

— Добре съм. Това просто ме вбеси. — Мъжете се поколебаха. Джъстис излезе от басейна и се отправи към една кърпа, която бе захвърлил на шезлонга предния ден. Обви я около кръста си и повдигна вежди, когато се обърна към охраната. — Има ли нещо друго?

— Защо човешката жена живее тук? Не поставяме под въпрос преценката ти, Джъстис, само сме любопитни.

— Това е най-сигурната част в Хоумленд. Баща й е онзи, който бди над нас и действа по отношение на правните въпроси от наше име. Дадох му дума, че тя ще бъде в безопасност. Освен това последната й работа бе да спасява нашите жени и да ги води при нас. Джеси Дюпре е доверен приятел.

— Разбрахме — проговори единият от тях. — Благодаря за обяснението!

Джъстис изчака докато мъжете си отидоха, разтръска мократа си коса, опитвайки се да я изсуши малко. Обърна се, за да надникне през оградата към съседната къща. В спалнята на Джеси светеше. Той копнееше да прескочи стената и да почука на прозореца й.