— Запознах се с Джъстис Норт и той има същия вид на очите, както Валиант. Дали и той е лъв? — Това би обяснило рева при оргазъм.
— Неговата окраска не е същата. В свободното си време изучавам животните. Искам да опозная по-добре онова, с което сме били променени. — Брийз изглеждаше горда със себе си. — Мисля, че той е смесен с черен леопард — хората ги наричат пантери.
Въпреки шока, Джеси успя да задържи устата си затворена и да не зине.
— Не трябва ли косата му да е черна? Имам предвид, че Валиант има оранжево-червена коса, подобно на лъв. Запознах се с Флейм, той е със светлочервена коса, но има очите на котка. Това се забелязва дори от разстояние.
— Не мога да обсъждам това с теб, Джеси. — Брийз прехапа устни.
— Защо, не?
Брийз отново се поколеба, въздъхна.
— Ти си наш приятел, спасяваш жените ни. Знам, че може да ти се вярва. Някои от нас оцветяват косите си. Това е всичко, което мога да кажа.
— Защо го прави? Искам да кажа, защо някои от вас правят това?
— Защото трябва да изглеждат повече като човешки същества. Но заради оцветяването ни, това понякога е трудно за постигане. Моля те, не го повтаряй пред никого! Мога да си навлека неприятности.
— Няма да кажа, имаш думата ми. Само като пример, някой, който е с руса коса, в действителност е чернокос?
— Точно така. Това на пръв поглед, го прави по-човешки и по-малко заплашителен.
Джеси беше спала с мъж, чийто гени бяха променени с ДНК на пантера. Това обясняваше мъркането, котешките му очи и рева по време на секс. Беше раздрал завивките и скъсал матрака с ноктите си.
— За какво си мислиш?
Джеси отклони вниманието си от своите мисли и насила се усмихна на Брийз.
— За един мъж.
— Сподели, приятелко.
— Не мога. — Джеси поклати глава.
— О! Питаш за нашите мъже, защото има причина, нали? Чух, че Флейм е разпитвал за теб. Той е от котешкия вид, и именно затова задаваш въпроси за Валиант, така ли? Ти се изпусна и спомена името му. Кълна се, че няма да кажа нито дума на никого. Флейм е привлекателен и е наслада за очите. А има и добро чувство за хумор.
— Флейм те харесва. Чух, че си му направила силно впечатление.
— Чула си? Той предложи да ме черпи бира и да ме разведе наоколо, за да се запозная с приятелите му.
— Трябва да му позволиш да го направи.
— В случая е налице „аз съм изцяло човек, той е от Видовете“.
— Не би била с един от нашите? — Усмивката на Брийз изчезна.
— Не е така. — Джеси прехапа устни, като внимаваше за думите си. — Веднъж разговарях с няколко от вашите мъже — излъга тя, измисляйки сценарий, в който щеше да вмести истинската си дилема. — Те, едва ли не, дадоха ясно да се разбере, че няма да спят с човешки жени. Той, искам да кажа, те изразиха мнение, че не биха се ангажирали с човеци и бяха категорични за това как твърде много се страхуват да не загубят контрол и да ги наранят.
— Този страх е основателен. Нашите мъже са силни и те доминират. Знаеш ли го?
— Повечето мъже са властни. Това е универсална черта, която идва с наличието на пенис.
Брийз не се засмя на опита й да се пошегува.
— Не. Вашите мъже казват на жените какво да правят, защото просто така искат. Нашите мъже доминират физически и трябва да го направят. Има голяма разлика.
— Може ли да ми обясниш? Наистина съм любопитна.