Джъстис

Другата жена не й повярва, но Джеси не обърна внимание на думите й, докато се изправяше на крака.

— Денят ми беше дълъг, отивам си вкъщи. Ще проверя първо Бюти, за да съм сигурна, че всичко е наред. Радвам се, че си тук и че ще имаме повече време да се видим.

— И аз ще мина да я поздравя и ще се грижа за нея, докато те няма. Можеш спокойно да отидеш и да си починеш. Ще дойдеш ли утре пак?

— Да.

Джеси напусна общежитието, прехвърляйки през ум всичко, което бе научила. Според съветите на Брийз, какво не трябва да се прави в леглото с мъжете Нови видове, тя вече се беше издънила.

Бе помолила Джъстис да бъде върху него, с което го бе предизвикала. Реакцията му беше близо до това да излезе от спалнята и да сложи край на срещата им. Брийз й каза, че те никога няма да позволят на жената да доминира в леглото, но той се бе съгласил тя да е отгоре. И сега Джеси нямаше представа как да тълкува това изключение. Може би той не беше като повечето Видове, тъй като му се налагаше ежедневно да общува с толкова много човешки същества — с хората, които работеха в Хоумленд, с медиите, с баща й и множество други, инвестирали в благосъстоянието на Видовете.

Беше усещала зъбите му върху рамото си, но не знаеше какво означава това. Бе пренебрегнала молбата му да стои мирно, като по този начин неволно го бе провокирала да отстоява господството си. Беше се наместила срещу слабините му, принуждавайки го да я вземе така, както тя желае и той я бе ухапал по рамото достатъчно силно, за да й пусне кръв. И още нещо неприемливо. Разбира се, той не желаеше да я задържи завинаги. Неее! Искаше да сложи край на кратката им връзка, още преди да е имала възможност да започне.

Нищо чудно, че не иска да ме види отново. Джеси изпадна в силна депресия, докато караше голф количката към дома си. По-рано същия ден бе намерила возилото паркирано в алеята пред къщата, с начертана карта как да стигне до женското общежитие. Офицерът, който отговаряше за охраната на портата на жилищната зона, я увери, че е предоставено на нейно разположение. С количката имаше възможност да обиколи Хоумленд, но нямаше къде да отиде, освен в самотния си дом.

На контролно-пропускателния пункт имаше нов пазач, но той не я спря. Само й се усмихна и й махна, докато отваряше вратата, която водеше към жилищния район. Джеси помаха в отговор и паркира в своята алея.

Още не можеше да дойде на себе си, толкова много бе оплескала нещата с Джъстис. Видовете трябва да са оборудвани с наръчник озаглавен „Ръководство за невежи човешки малодушници и петдесет съвета как да избегнете онова, което би обидило Новите видове“.

Тя отключи входната врата. Когато влезе вътре, се зарадва, че мирисът на парфюм най-после е изчезнал. Погледът й се стрелна към саксията с цвете непосредствено вляво и младата жена се усмихна.

Беше скрила там флакона — в случай, че някога пак й се наложеше да прикрива миризмата на Джъстис. Настроението й бързо помръкна, тъй като силно се съмняваше, че той ще се върне.

Бързият душ, преобличането с удобни дрехи и стремежът й да запълни времето си с работа в кухнята, й помогна да държи мислите си далеч от лидера на Видовете. Доставяше й удоволствие да готви — това я отпускаше, а и обичаше да си похапва. Единственият проблем бе, че парчето филе, което бе сложила да се пече на електрическия грил, щеше да й стигне за цяла седмица и да остане за сандвичи. Джеси прехапа устни, наблюдавайки как месото бавно се върти и как сокът капе във ваничката и реши, че утре може да направи сандвичи за жените в общежитието.

Беше изумена от количеството доставена храна и огромните размери на порциите. Разбира се, Новите видове най-вероятно изяждаха от филето по три килограма и половина на едно ядене, но тя със сигурност не би могла.

Отдръпна се от грила, с решението да изпере останалата част от новите дрехи, преди да ги облече и да си вземе една дълга вана, за да убие времето, докато вечерята стане готова.

Струите в джакузито бяха прекрасни, а водата топла. Направи оценка на битието си. Любовният й живот може и да беше във вакуум, но обитаваше едно чудесно място и харесваше новата си работа. На вратата се позвъни и тя подскочи, но после се усмихна. Това трябваше да е Джъстис! Бързо се избърса и облече същите дрехи. Щеше да говори с него, да увери твърдата му глава, че всичко ще е наред и да му каже, че може да се върне при нея, щом нещата се успокоят. На вратата отново звъннаха и тя се втурна от банята.

— Идвам! Почакай!

Джеси завъртя ключа, сърцето й препускаше лудо и тя се усмихна, развълнувана да го види след последната нощ. Но вместо него, на прага й стояха двама едри мъже от Видовете, облечени еднакво — със спортни дънки и тениски. И двамата вторачени в нея с мрачно изражение, което показваше, че не са щастливи да са там.