Джъстис

Обхвана го разочарование, когато се извърна. Желанието и онова, което можеше да направи, бяха различни неща в този случай. Той бе изгубил контрол. По време на секс я беше накарал да кърви и бе привлякъл вниманието към тях с рева си от удоволствието. Това силно го безпокоеше, тъй като никога до сега не бе правил подобно нещо с жена. Тя бе извадила онази страна от него, която не би могъл да си позволи да освободи. Край!

Той трябваше да помисли, да прочисти главата си и да стои по-далеч от нея, докато си обясни как бе успяла да провокира в него потисканите и плашещи емоции.

Но едно нещо знаеше със сигурност — Джеси Дюпре го караше да полудява.

Глава 11

— Брийз! — Джеси се засмя. — Ти си тук, в женското общежитие! Защо не си в Резервата?

— Пристигнах рано тази сутрин. — Високата повече от метър осемдесет жена се усмихна. — Най-добрата ми приятелка, Ели, искаше да се върна у дома, за да сподели някаква новина с мен. За известно време ще остана тук. Тя е човек и е омъжена за Фюри, който е от Видовете.

— Чувала съм за тях — даваха ги по телевизията, когато се ожениха. Надявам се, че новината е добра.

— Най-добрата. Съжалявам, но не мога да я споделя. Всичко, което мога да ти кажа, е, че тя и съпругът й, които много се обичат, желаеха нещо, което най-накрая са постигнали.

— Това е хубава новина.

— А ти, какво правиш тук? Проверяваш жените, които си довела при нас? Те все още са в Резервата и се справят чудесно. Устроиха се добре. Решено бе да останат там, вместо да бъдат доведени тук, тъй като се наслаждават на дърветата и километрите земя, където могат да бродят.

— Всъщност, работя тук. Това е дълга история.

— Наистина ли? — Очите на Брийз се разшириха. — И какво правиш?

Джеси обърна глава да погледне Бюти. Бе прекарала сутринта и голяма част от следобеда да й помага да се настани в общежитието на жените. Беше поела почти цялото пренасяне.

Тайни и Халфпринт бяха постоянни спътнички на Бюти и й помагаха. Единственото сътресение в почти плавния преход бе, когато Бюти съзря много по-високите от нея, с яко телосложение жени. Бяха я уплашили, но в момента тя седеше във всекидневната и разговаряше с половин дузина от тях без страх.

— Това е Бюти. Спасихме я преди две нощи от един имот във Вашингтон. Не съм наясно с всичко, свързано с новата ми работа, но засега й помагам да се адаптира към новия си живот. Тя го приема добре.

— Харесва ми името й. Отива й. Нейният избор е правилен. — Брийз се усмихна и съсредоточи цялото си внимание върху Джеси.

— Всъщност, аз го избрах. Постоянно й казвам, че може да го промени по всяко време и се надявам, че ще го направи. Чувствам се малко странно да давам име на възрастен. — Джеси сви рамене. — Бях принудена да измисля набързо някакво и това бе единственото, което ми хрумна.

— Защо трябваше да й измисляш име?

Джеси стисна зъби.

— Понеже тя можа да си спомни само две названия, с които я бяха наричали, а те ме вбесиха толкова много, че не позволих на никого да й казва така. Трябваше да попълваме документи и я записах с това име, останалите отказах да запиша.

— Как са я наричали? — Лицето на Брийз се ожесточи.

— В действителност не мисля, че искаш да знаеш. — Джеси се вгледа в по-високата жена.

— Кажи ми!

Джеси въздъхна, преценявайки, че Брийз има право да узнае.

— Бяха я нарекли Мъд, а предполагам, че са я записали с името Мънки, когато е била по-млада. Това бяха единствените две имена, които можеше да си спомни.

Високата жена от Новите видове изръмжа и избълва поредица от проклятия, които биха накарали дори моряк да почервенее от срам.

Джеси кимна в знак на съгласие. Двете жени се взираха една в друга, докато гневът на Брийз се стопи.

— Благодаря ти. Името, което си й избрала наистина е хубаво и й подхожда. Мисля, че може да го запази, а ти си й направила много добра услуга.

— Благодаря. — Джеси се усмихна внезапно. — И така, радваш ли се, че най-после можеш да се наспиш спокойно сега, когато не си в хотела?

— Тами и Валиант вече се настаниха в дома си за постоянно. — Брийз се разсмя. — Джъстис каза, че сега, когато са женени, имат нужда от личен живот. Около тяхната собственост разположиха охрана, за да помага на Валиант да я пази. Може би това е нещо нормално за човешките същества и за Видовете, но никой никога не е правил секс толкова гръмогласно като тези двамата.

Джеси едва успя да потисне усмивката си, като си спомни за предната нощ. Тя и Джъстис бяха толкова шумни, че задействаха алармата за сигурност.

— Може ли да те попитам нещо?

— Разбира се. — Брийз я поведе към кухнята да вземе сода от хладилника. Посочи с ръка на Джеси да се настани на високото столче до плота. — Удряй! Обичам да го казвам.

Джеси седна до нея.

— Смесената двойка, която току-що се ожени, ъъъ, той е лъв, нали?

— Ние считаме така. Най-вече предполагаме за ДНК-то, с което сме били смесени, тъй като записите са били унищожени. С неговата окраска и индивидуалност, можем да приемем, че той е смес с ДНК на лъв. Какво за него?