Джъстис

Четеше доклад след доклад за постъпващите смъртни заплахи по телефона. Имаше и няколко съобщения за инциденти пред портите на Хоумленд и Резервата, където протестиращите започнали да хулиганстват, след като научили за сватбата. Накрая прочете и нивото на оценка на екипа, която човешката работна група беше изпратила. Те бяха в повишена бойна готовност за нападение.

Телефонът иззвъня, той го грабна и го притисна до ухото си.

— Джъстис.

— Съжалявам, че звъня толкова късно — каза Брас и въздъхна. — Спеше ли вече? Знам, че си пристигнал преди час и утре рано сутринта имаш среща.

— Все още съм буден. Какво има? — Колебанието от страна на другия мъж напрегна Джъстис. Сигурно бе нещо доста лошо, щом приятелят му се чуди дали да сподели информацията и се обажда толкова късно. — Кажи ми. Иначе ще си представям далеч по-лоши неща.

— Съмнявам се. Мястото на срещата ти е било променено и те ще дойдат тук, в твоя кабинет, вместо ти да отидеш при тях. Майлс Ерон се обади — офисите им са били разбити и въпреки че не са получили достъп до нашите файлове, намеренията на нападателите са ясни.

Усетил главоболие, Джъстис се облегна назад и със свободната ръка започна да разтрива челото си.

— Откъде могат да знаят? Може би е било просто човешко престъпление.

— Майлс каза, че държи цялата ни информация заключена в сейф и те не са успели да проникнат в него, но са написали по стените графити със спрей. Били са насочени против нас.

— Какво са изписали?

— Общите неща и как са разгневени, че Майлс и компанията му работят за нас. Заяви, че вредата е минимална, но го е страх, ако ти отидеш там. Смята, че би било риск за твоята безопасност. Вместо това той ще дойде тук.

— По дяволите!

— Били са или хора, които ни мразят, или онези лешояди са търсили имената на Валиант и Тами. Някои от охраната се оплакаха, че папараци са дошли до портите да им предлагат пари срещу информация за двойката. Тормозили ги през целия ден и вечерта. И това продължава. Аз не бих пренебрегнал предположението, че са проникнали в офисите на Майлс и са направили да изглежда така, сякаш враждебно настроените групи са го сторили. Той се съгласи с мен, както и полицията, която разследваше, тъй като повредата не е голяма и нищо не е откраднато. Насочили са се направо към сейфа, сякаш са знаели къде да търсят.

— Само това ни липсваше.

— Имам още нещо да ти казвам.

— Страхотно. Какво друго е станало?

— Имахме две нарушения в Резервата. Нарушителите са били заловени преди да прескочат стените, но са успели да стигнат до ръба им, преди да бъдат задържани. Единият от тях е имал камера и е познат на полицията — има досие за нарушения — прави снимки на известни личности, които после продава на таблоидите. Вторият мъж е бил въоръжен и е декларирал, че ще убие жената, която се опозорява, като позволява на едно животно да се омъжи за нея пред Бога. Прехвърлихме ги и двамата на местния шериф. Единият от тях ще отиде в затвора, а другият ще бъде изпратен в болница за психиатрична оценка.

— Това ли е всичко?

— Да.

Джъстис въздъхна шумно, мислейки си отново за Джеси. Онзи човек с оръжието можеше да дойде за нея, ако някой узнаеше, че те двамата се срещат. Това само доказваше, че да бъде с него я поставяше в твърде голяма опасност. Може и да тъгуваше за нея и това го разкъсваше, но поне тя бе в безопасност.

— Джъстис?

— Тук съм.

— Майлс ще се срещне с теб, в офиса ти тук, в девет часа. Съжалявам, че те обезпокоих.

— Такава ми е работата.

— Лека нощ и се опитай да поспиш малко.

— Ти също. — Затвори телефона и се загледа в мястото, където Джеси бе седяла на облегалката на дивана.

Очите му се затвориха и той позволи на болката да го завладее. Пръстите му се свиха по-здраво около телефона. Желанието му да се обади в дома й бе толкова силно, че едва не му се поддаде, но това щеше направи нещата само по-трудни. Ще говори с нея утре, след като се върне в Хоумленд. Ще го направи преди събитието в бара утре вечер, което бе планирано да спомогне за заздравяване на отношенията между хората и Новите видове.

Трябваше да вземе решение дали да продължава да я държи в къщата до неговата. Беше прекалено съблазнително да бъде толкова близо до нея, а идеята Джеси да живее някъде другаде бе твърде трудна за възприемане. Може и да не беше в състояние да бъде с нея, но като знаеше, че тя е толкова наблизо, щеше да му е достатъчно.

Изправи се на крака, огледа стаята и се отправи към леглото. Съмняваше се, че ще заспи. Мислите му бяха твърде разпънати между безопасността на неговите хора и факта, че желаеше една червенокоска да го чака между чаршафите.

Главата му изпълниха образи на онова, което щеше да направи с Джеси, ако сега беше до него. Щеше да докосва и целува всеки сантиметър от тялото й. Членът му трепна само при мисълта за тази възможност. Закле се, че почти можеше да я помирише. Подуши стаята. Естествено, нейният аромат отдавна бе изветрял. Не беше останала и следа от него. Всичко бе само в главата му.