Джъстис

Мъжете, които се бяха съчетали, казваха, че са обсебени от нуждата да бъдат близо до своите половинки. Запъти се към банята и мисълта преминала през главата му го вледени. О, Боже. Тя не ми е половинка.

Спри! Не мисли за това! Достатъчно зле е положението и без тези налудничави мисли!

Той влезе в банята, светна лампата, стисна плота и се наведе напред. Вгледа се дълбоко в собствените си очи, видът им — толкова различен от човешкия — постоянно му напомняше, че животът го бе изправил пред трудни предизвикателства.

Ако някой друг мъж бе поискал да си вземе човешка жена за половинка, той щеше силно да го подкрепя в това му начинание. Щеше с радост да се справи с каквито и главоболия да възникнат от неблагоприятната ситуация. Щеше да намери най-добрия начин да се бори с възникналите заплахи и да се справи с тях. Нямаше нищо против предизвикателствата — животът щеше да бъде по-лесен без тях, но той не се плашеше от битки.

Разбира се, не неговата жена бе поставена в опасност. Джеси щеше да бъде като с нарисувана мишена на гърба, това щеше да доведе до много неприятности, а той се бе заклел да направи всичко по силите си, за да облекчи живота на Новите видове. От гняв хватката му се стегна върху ръба на плота и той се пропука под силните му пръсти. Джъстис погледна надолу, видя щетите, изруга тихо и пусна дървената повърхност.

Щом станеше въпрос за Джеси, всичко до което той се докоснеше, се рушеше. Стисна челюсти и ръмженето му се засили.

— Не точно нея, не и заради мен. Няма да поставя жената, която обичам в опасност.

След трите бири, Джеси знаеше, че е преминала отвъд прага на пиянството си. Брийз бе повалена от стека с шест бири, който сама изпи, и почти пълната бутилка вино, която бе намерила забутана в долното рафтче на хладилника. Тя изучаваше приятелката си.

— Мислех си…

— Не мога да стана.

— Безпомощна. — Брийз се засмя. — Джъстис те заслужава. Ти си прекрасна и заслужаваш добър мъж за твоя половинка. Той е длъжен да се възползва от шанса и така трябва. Може би вашият свят няма да бъде против тази идея, както мисли нашия лидер. По-голямата част от хората приеха добре, когато Ели и Фюри се ожениха. В началото бяха настръхнали, но после вашият вид изглежда ги хареса, след като Фюри едва не умря защитавайки Ели. Може би един ден ще разберат за нашите деца и няма да им бъде противно. Наистина, кой може да мрази едно сладко малко бебче? Ти и Джъстис заслужавате да бъдете заедно и да сте щастливи.

— Той няма да мисли така, а и не ми харесва частта, в която Фюри едва не е умрял. Не искам Джъстис да бъде застрелян.

— Нашите мъже понякога са упорити и съсредоточени посвоему. Когато е необходимо те няма да проявят разум. Ние трябва да го накараме да осъзнае, че той се нуждае от теб, въпреки проблемите, до които това ще доведе.

Брийз й се виждаше размазана, докато я наблюдаваше, сигурна, че това е от зрението й, а не че жената се топеше.

— Не мисля, че това ще се случи. Той няма да се вслуша.

— Утре вечер в бара, в който бяхме снощи, има парти. Каня те да дойдеш. Ще се облечеш и ще му покажеш, че не може да те пренебрегва. — Джеси се разсмя и едва не падна от стола. Хвана се за масата, за да се задържи в изправено положение. Едната й ръка се свлече и тя се удари по бедрото. — Джеси? Погледни ме!

— Коя от вас? Две сте.

Брийз се разтресе от смях. Това накара приятелката й да почувства гадене и тя изстена.

— Не се притеснявай. Аз ще се погрижа за всичко. Ще накараме Джъстис да осъзнае, че ти си жената за него. Няма да плачеш повече.

— Какво означава това?

— Надявам се, че не си срамежлива. — Брийз изглеждаше замислена.

— Срамежлива? — Джеси усети световъртеж. Опита да се намести на мястото си, но се свлече надолу.

Жената от Видовете се засмя, когато хвана приятелката си, преди тя да се удари в пода.

— Безпомощна — изкиска се, повдигна Джеси и я метна на рамо. Занесе я в спалнята и я хвърли на леглото. — Дай да видим сега дали притежаваш нещо секси. — И се приближи до гардероба с решителен израз на лицето си.

Глава 17

— Главата ми — изпъшка Джеси.

Приятелката й се изсмя, от което болката се усили. Бе погълнала два аспирина и отчаяно се молеше скоро да подействат. Чувстваше се така, сякаш някой блъскаше с пневматичен чук зад челото й.

— Не биваше да пиеш — изкиска се Брийз.

— Спри да се смееш! Моля те. Боли!

— Аз трябваше да те нося до леглото.

— След втората бира нищо не си спомням. Колко изпих?

— Много, но аз изпих три пъти повече от теб. И не припаднах. Опитах се да те накарам да пиеш вино след бирата, но ти каза, че ме виждаш двойна.

— Благодаря, че ме сложи да си легна.

— Донесох ти нещо.

— Какво? Надявам се е питие, което да ме повали отново.

Брийз излезе от банята, където Джеси се киснеше във ваната и се върна с калъф за дрехи в ръце.

— Това е рокля и всичко, което върви с нея. Ели ми помогна да ти намеря нещо красиво да облечеш. Ти си нейният размер, само дето гърдите ти са по-големи. Така, че ще ти стане.