Джъстис

— Джъстис ще бъде ли там? — Това бе най-лошият сценарий, за който можеше да се сети. — Разбрах от секретарката му, че още е в Резервата, когато ми се обади, за да ми каже, че срещата ни е била отменена. Може би той й е казал, че имаме такава, защото със сигурност едва ли й е споменал, че ще дойде тук, за да ми крещи заради миналата вечер.

— Забавил се е във връзка с някакви проблеми в Резервата. — Брийз срещна погледа й и го задържа. — Би било интересно, ако той можеше да присъства. Всеки от мъжете ще те гледа и ще иска да се чифтоса с теб.

— Не искам повторение на миналата вечер — въздъхна Джеси. — Беше толкова неудобно да бъда третирана като петгодишно дете, което го отпращат в стаята му. Направи сцена на дансинга с Флейм, когато ми попречи да си тръгна с него.

Онова палаво пламъче се завърна в тъмните очи на Брийз.

— Това няма да се случи тази вечер. Джъстис няма да е в състояние да ти крещи, ако мъжете танцуват с теб и искат да споделите секс.

— Брийз, накарала си Ели да купи тази рокля с цел да вбесиш Джъстис, когато мъжете започнат да ми се лепят, така ли? Той ще научи за това и ще побеснее. — Жената Нов вид отново не смееше да я погледне, но усмивката й стана по-широка. — Брийз!

— Това ще му се отрази добре. Той те накара да плачеш. Ти ще го ядосаш и той няма да може да направи нищо тази вечер. Съветът и всичките ни хора, с изключение на онези, които ще охраняват, ще бъдат там и Джъстис няма да има разумно основание да твърди, че не бива да присъстваш на партито. Това е твоята нощ, Джеси, можеш да му го върнеш. Ще се наложи Джъстис да контролира гнева си, когато открие, че си там, дори и това да го убива. Можеш да флиртуваш и танцуваш с всеки един от мъжете ни, който поиска, и той ще страда и ще се чуди дали някой от тях ще спечели вниманието ти. Ще е добре за него да разбере колко привлекателна си за нашите мъже. Спомни си, как се чувстваше ти, когато узна, че е извел Кит на танци. Обзалагам се, че след днешната вечер, ще се научи никога повече да не излиза с други жени. Дори само поради тази причина трябва да направиш това, Джеси.

— В действителност, не искам да го разстройвам — въздъхна младата жена.

— Нашите мъже не се разстройват. Те се ядосват, избухват, но после бързо им минава. Начинът да си отмъстиш на един от мъжете ни е, като го вбесиш тогава, когато не може да отвърне на удара. Така, той ще се научи и ще помни.

— Искаш да кажеш, че той не може да отвърне на удара довечера? А какво ще кажеш за утре? Секретарката му заяви, че ще се върне на сутринта.

— Тази нощ ще спиш в женското общежитие. Аз не съм глупава. Помислила съм затова. Организираме купон с преспиване в библиотеката на общежитието и ти си поканена. Това ще продължи няколко дена. Вече съм опаковала пижамата ти в една чанта. Когато се върнеш след време у дома, той вече ще се е охладил и ще си е научил урока.

Джеси прехапа долната си устна, обмисляйки предложението.

— Сигурна ли си? — Трябваше да признае, че е много изкушаващо. Джъстис щеше да избухне от гняв, когато му се обадят, че тя е на партито и не се е подчинила на заповедите му. Заслужаваше да му причини малко мъка.

— Не се тревожи за Джъстис — усмихна се Брийз. — Обещавам ти, че по един или друг начин ще се успокои, докато се срещнете. Нашите мъже не остават ядосани задълго. Да вървим. Не искам да закъснявам. — Хвана я за ръката и я дръпна. — Аз ще карам.

Брийз паркира на улицата до бара.

— Партито ще бъде в бара?

— Това е мястото, където се провеждат всичките ни социални събирания.

— Какъв е поводът? Забравих да попитам.

— Просто го правим от време на време. Харесва ни да бъдем един с друг и да се смесваме с хората. Това е едно от нещата, които Ели измисли, за да спомогне за намаляване пропастта между нашите разновидности и то действа много добре. Последната година направихме две подобни партита. На тях е весело и те се харесват, както от човешките същества, които са свързани с нас, така и на нашите хора. — Тя се поколеба. — Изненадана съм, че не си присъствала на нито едно от тях. Работила си с човешката група със специално предназначение, и те са поканени.

— Моят шеф никога не ми е казвал. Тим ми е нещо като бавачка.

— Какво означава това?

— Защитава ме и се отнася с мен, сякаш съм му дъщеря. Вероятно не ме е поканил, защото е сметнал, че мъжете веднага ще ми се нахвърлят.

— О! Това е напълно логично. — Брийз бързо се отправи към вратата. — Побързай! Някои Видове идват от Резервата, специално за да присъстват. Те не разполагат с толкова огромна сграда там, за да организират подобно събиране. Имаме достатъчно спални общежития и винаги можем да поберем повече хора. Могат да останат за няколко дни. Някои от мъжете и жените, за чието спасяване си помогнала в Колорадо, ще бъдат тук. Искахме да споделят радостта от свободата си с нас.

Думите за освободените Видове от съоръженията за тестване в Колорадо малко я изплашиха, щом си спомни как я нападнаха, но реши, че ще се оправи. Там щеше да има и други хора, което означаваше, че те са подготвени да се справят с тях. Брийз й махна да влизат вътре.