Джулиет гола

Беше му кофти, че няма как да сподели тези неща с Ани. Джина щеше да се впечатли сутринта, но понякога се питаше дали ентусиазмът й е напълно искрен. Понякога му се струваше малко театрален, макар че може би нямаше да се сети за тази дума, ако не беше нейната биография. Но тя си беше актриса и играеше дори тогава, когато нямаше сериозен мотив да го прави. Тя вероятно не можеше да оцени какво означава тази поява на Тъкър — просто не бе вложила толкова време в него, — но така или иначе щеше да заподскача и да закрещи „Олеле, невероятно“. Може би щеше да е по-добре да не й казва, за да не се дразни на нейната престореност. Ани обаче бе преживяла цялата продължителност на Тъкъровото отсъствие и щеше веднага да разбере емоционалния ефект на тази новина. Дали връзката му с Джина правеше невъзможно споделянето на тези неща с Ани? Според него — не. Погледна си часовника. Не би трябвало да си е легнала, освен ако навиците й не се бяха променили драстично след раздялата.

— Ани?

— Дънкан? Какво има? В леглото съм.

— Извинявай.

Надяваше се, че не си е легнала толкова рано заради него, но се страхуваше, че това може да е признак на депресия.

— Слушай. Случи се нещо невероятно — каза той.

— Надявам се да е нещо невероятно, Дънкан. Надявам се, че нормалните хора биха разбрали ентусиазма ти.

— Биха го разбрали, ако знаят какво означава.

— Това е нещо, свързано с Тъкър, нали?

— Да.

Тя въздъхна тежко, което той прие като подкана да продължи.

— Той е пял. На живо. В бар. Излязъл е за биса на някаква вероятно доста посредствена банда и са изпълнили „Фермерът Джон“. Знаеш ли тази песен? „Фермерю Джон, влюбен съм в дъщеря ти, уоу-а“. А след това казал на един човек от публиката, че ще прави албум с кавъри на Дийн Мартин.

— Добре. Чудесно. Може ли вече да си лягам?

— Ани, ти просто се цупиш.

— Моля?

— Знам, че разбираш колко е невероятно това. Но се правиш на отегчена, за да ми отмъстиш. Надявам се, че си над тези неща.

— Много съм развълнувана, Дънкан, честно. Ако имахме видеовръзка, щеше да видиш, че съм извън себе си от възбуда. Но също така е много късно и съм уморена.

— Щом искаш да се държиш така.

— Да, искам.

— Значи според теб не можем да бъдем приятели.

— Не и тази вечер, не.

— Предполагам, че… Прекъсни ме, ако сравнението ти се стори неуместно или, или странно. Но чувствам, че по някакъв начин Тъкър е наше дете. Може би повече мое, отколкото твое… Може би той е бил нещо като мой син, но когато сме се запознали, той е бил още много малък и ти си го осиновила. А щом моят син и твой доведен син е извършил нещо забележително, искам да го споделя с теб, дори…

Ани затвори. В крайна сметка той написа имейл на Ед Уест от уебсайта, но не беше същото.

През следващите няколко дни хората от форума споделиха всичките си знания за тази песен в опит да разгадаят посланието на Кроу към света. Обсъждаха дали „очите с цвят на шампанско“ на фермерската дъщеря са важни — дали Тъкър не намекваше за ролята, която алкохолът бе изиграл и може би продължаваше да играе в живота му? Въпреки цялото си налично въображение не успяха да изсмучат много повече от текста, който бе от типа „Обичам начина, по който тя се смее, пее, люлее“. А може би просто споделяше за любовта си към дъщерята на някой фермер? Сигурно имаше доста такива в района, в който живееше, така че защо да не се влюби в някоя от тях? (А, разбира се, не можем да си представим фермерска дъщеря без бузи като червена ябълка и може би дори по-ячка в талията и в ханша. Сравнете и вижте контраста с бледата, крехка красота на Джули Бийти и ней подобните! Ако наистина се бе влюбил във фермерска дъщеря, то старите, нещастни калифорнийски дни наистина бяха отминали.)

Много се говореше и за връзката с Нийл Йънг, от когото Кроу винаги се е възхищавал и който и на стари години остава творчески активен и продуктивен. Дали това не бе израз на съжаление за пропилените години? Или просто благодарност за влиянието? Присъствието на песента във влиятелната класация на Лени Кий от 1972 заедно с банди като „Станделс“ и „Стробери аларм клок“ също стана повод за дискусии, но никой не бе в състояние да посочи по-сериозна връзка между събитията. Но най-важното беше, че за втори път в рамките на няколко дни получаваха повод за дебат. Първо „Голата“, а сега това… Витаеше усещането, че Тъкър е на път да излезе от летаргията си.