Джулиет гола

Тъкър изведнъж изпита досада от безсмислието на това упражнение, замислено от Лизи. Тези хлапета бяха прелетели хиляди мили, за да стърчат в някаква болнична стая пред човек, когото едва познаваха; обсъждането на темата за тоалетната беше най-оживеният разговор, който тримата бяха успели да проведат. (Тъкър предпочиташе да говорят, но темата щеше да ги доведе до разни порнографски подробности, от които щеше да се чувства неудобно, макар че вероятно щяха да допаднат на момчетата.) А миг по-късно температурата в стаята щеше да падне с пристигането на една бивша съпруга, от която не се страхуваше толкова много и която не го мразеше толкова силно, но пък и не държеше особено да я види отново до края на дните си. После, след час-два, тази бивша съпруга щеше да се засече с друга такава, когато Нат доведеше Джаксън обратно. А тези две момчета щяха да се пулят срещу своята полусестра, която не познаваха, щяха да мотолевят и… господи. Някаква част от него бе възприемала на шега молбата към Ани да го измъкне оттук, но тази част вече я нямаше. Не бе останало нищо смешно.

Вратата се отвори и Кари надникна вътре предпазливо.

— Ние сме — каза Тъкър весело. — Влизай.

Кари направо няколко крачки в стаята, спря и го погледна.

— Боже мой — каза тя.

— Мерси — каза Тъкър.

— Извинявай, исках да кажа…

— Нищо — каза Тъкър. — Доста остарях, пък и осветлението тук не разкрасява много, да не говорим, че изкарах и инфаркт. Приемам всичко това напълно спокойно.

— Не, не — каза Кари. — Исках да кажа Боже мой, откога не сме се виждаш.

— Добре — каза Тъкър. — Така да бъде.

Кари, разбира се, изглеждаше в добра форма, запазена и доволна. Беше напълняла, но и без това бе твърде кльощава от нерви, когато я напусна, така че няколкото килограма отгоре бяха просто признак на психическо здраве.

— Как я караш? — попита тя.

— Днес и вчера бива. Онзи ден — доста зле. Последните няколко години — бива.

— Чух, че с Кат сте се разделили.

— Да. Успях да оплескам нещата отново.

— Съжалявам.

— Да, бе.

— Наистина. Нямаме много общо помежду си, но всички се тревожим за теб. За теб е по-добре да имаш партньор.

— Да не посещавате заедно някой клуб на разочарованите съпруги?

— Не, но… Ти си баща на децата ни. Искаме да си добре.

Начинът, по които се изразяваше Кари, накара Тъкър да се почувства като някакъв многоженец в изолирана религиозна общност, а Кари се явяваше представителка на съпругите. Трудно му беше да си представи, че е ерген. Опита за миг. Хей! Аз съм ерген! Не съм обвързан с никого! Мога да правя каквото пожелая. Тц. Някак си не се получаваше. Може би, когато му махнеха системите, щеше да се почувства малко по-необвързан.

— Благодаря. А ти как си?

— Великолепно, скъпи, благодаря. Работата е добре. Джеси и Купър са добре, както виждаш… — Тъкър се видя принуден да погледне, макар да нямаше кой знае какво за гледане, освен мимолетно оживление при споменаването на имената им.

— Бракът ми е добре.

— Страхотно.

— Водя съдържателен обществен живот, Дъг има солиден бизнес…

— Прекрасно. — Мислеше си, че ако я засипе с достатъчно одобрителни изрази, тя ще спре, но тактиката му не даваше резултат.

— Миналата година пробягах маратона.

Той се отказа от думите и продължи единствено да клати глава в нямо възхищение.

— Сексуалният ми живот е по-пълноценен от всякога.

Най-сетне момчетата излязоха от режим на пасивна готовност. Лицето на Джеси се сгърчи в маска на отвращение, а Купър се преви надве, сякаш някой го беше ударил в стомаха.

— Гадост — каза той. — Моля те, мамо. Престани.

— Аз съм здрава жена на трийсет и няколко години. Няма защо да се крия.

— Браво — каза Тъкър. — На бас, че и червата ти функционират по-добре от моите.

— Ще спечелиш баса — откликна Кари.

Тъкър се запита дали пък не се е смахнала през последните десетина години. Жената, с която разговаряше, по нищо не напомняше онази, с която бе живял — онази Кари, която познаваше, беше свенлива госпожица, която мечтаеше да съчетае заниманията си по скулптура с интереса си към деца в неравностойно положение. Тя обичаше Джеф Бъкли, „Ар и Ем“ и поезията на Били Колинс. Жената срещу него не би имала представа кой е Били Колинс.

— Каквото и да приказват хората, това да бъдеш футболна майка от предградията има своето очарование — каза Кари.

А, сега разбирам, помисли си Тъкър. Двамата водеха нещо като културна война. Той беше тежкарят, рокендрол певец и композитор, който живееше във Вилидж и вземаше наркотици, а тя беше девойчето, което той бе зарязал някъде в провинцията. В действителност двамата водеха много сходен живот, само дето Джаксън играеше в ученическия отбор по бейзбол, а не по футбол, и последното й посещение в Ню Йорк беше по-скорошно от неговото. И вероятно беше изпушила някой и друг джойнт през последните пет години. Може би всички се канеха да нахлуят в болничната му стая, размахвайки комплексите си като бейзболни бухалки. По всичко изглеждаше, че ситуацията ще се пооживи.