Джулиет гола

— Добре тогава. — Беше направила, каквото зависеше от нея. Беше проверила здравословното му състояние и дали беше изпълнил родителските си задължения. Не можеше да подложи думите му на съмнение. А и не искаше.

Джаксън остана предоволен от пътуването с влака, най-вече благодарение на продуктите на английското сладкарство. Имаше разрешение да ходи до вагон-ресторанта, когато пожелае. Той постоянно се връщаше оттам с желирани бонбони, бисквити и хрупкави лакомства и с удоволствие произнасяше имената им, сякаш опитваше италиански вина. Тъкър от своя страна посръбваше внимателно чай от стиропорена чаша и зяпаше къщите, които се нижеха през прозореца. Земята бе много равна, а небето тегнеше от мрачни, оловносиви облаци.

— Какво може да прави човек във вашия град?

— Да прави ли? — изсмя се Ани. — Извинявай, но съчетанието от Гулнес и глагол в деятелен залог ме свари неподготвена.

— Няма да останем дълго.

— Само докато децата ти вдигнат ръце от теб и поемат обратно хилядите мили път към дома.

— Това заболя.

— Съжалявам — каза Ани. И наистина съжаляваше. Откъде това неодобрение? Не я ли привличаше донякъде тъкмо с бурното си минало? Какъв смисъл има да си падне по рок музикант, ако очаква от него да се държи като библиотекар?

— Как е Грейс?

Джаксън погледна баща си и Ани засече погледа му преценяващо, преди да го премести върху адресата на своя въпрос.

— Грейс е добре. Живее в Париж с някакъв тип. Учи за… за нещо си.

— Знам, че не си я видял. — Млъкни, за бога, помисли си Ани.

— Видях я. Нали, Джако?

— Да, татко. Аз видях.

— Ти си видял, че той я е видял?

— Да. Наблюдавах през цялото време, докато той я гледаше и говореше с нея.

— Ти си малка мента, а ти си голяма мента.

Двамата не казаха нищо. Може би не знаеха какво означава мента.

— Защо точно тя?

— Коя?

— Защо Грейс?

— Защо Грейс какво?

— Защо се видя с другите, а от нея те е страх?

— Не ме е страх от нея. Защо да ме е страх?

Може би и Дънкан трябваше да бъде тук да слуша тези работи. Тя знаеше, че Дънкан би дал едното си око плюс няколко вътрешни органа, за да може да седи в този влак и да слуша тези глупости; с това тя му мислеше доброто, защото ако той присъстваше, маниакалният му интерес към този човек щеше да се изпари, може би до капка. Според нея всички отношения отслабваха от физическата близост; не можеш да изпитваш благоговение пред човек, който посръбва чай във влака, докато лъже безсрамно за отношенията с дъщеря си. На нея й отне точно три минути да замени страстната възхита и мечтателност с тревожно и по майчински непримиримо неодобрение. Струваше й се, че по същия начин би описала чувствата, които спохождаха някои от омъжените й приятелки. Тя се бе омъжила за Тъкър някъде между болничната стая и таксито.

— Не знам защо — каза Ани, — но те е страх.

Нещо в пътуването до Гулнес напомняше на Тъкър за „Старият антикварен магазин“8. Не че имаше чувството, че пълзи през английската провинция, за да умре, макар английските влакове да не са много по-бързи от малката Нел и дядо й, които вървят пеша. (Влакът вече бе спирал три пъти и всеки път равнодушен мъжки глас им се извиняваше от високоговорителите.) Той обаче определено не бе в най-добрата си форма, пътуваше на север, а зад гърба си бе оставил страхотна каша. По-добре от всякога разбираше как се е чувствало едно болно момиче в деветнайсети век. Може би се разболяваше от нещо като душевно страдание или от някакъв екзистенциален вирус, каквито се бяха навъдили.

Тъкър искаше да вярва, че е честен със себе си и лъже само другите. И цял живот бе лъгал за Грейс. Нея също бе лъгал. Хубавото беше, че тези лъжи не бяха постоянни, че имаше периоди, в които не се налагаше да баламосва никого, но лошото беше, че тези периоди се дължаха на отсъствието на Грейс от вниманието му. Беше я виждал два-три пъти, откак се беше родила (един от които беше нейното ужасно гостуване в къщата им в Пенсилвания, за което Джаксън си спомняше с безкрайна нежност), и се стремеше, безуспешно, да мисли за нея колкото можеше по-рядко. И ето го — пътува в някакъв влак и отново лъже за Грейс.