Джулиет гола

„ДЖУЛИЕТ“ е шестият и засега последен (към датата на настоящата статия) студиен албум на певеца и композитор Тъкър Кроу, издаден през април 1986 година. По-късно същата година Кроу се оттегля от музикалната сцена и оттогава не е издал нито един музикален запис. Същата година албумът получава възторжени отзиви от критиката въпреки ограничения търговски успех, белязал и останалите албуми на Кроу, като достига до номер 29 в класацията на Билборд. Впоследствие критиката определя албума като класически и епохален и го нарежда до творби като „Кръв по релсите“ на Боб Дилън и „Любовен тунел“ на Брус Спрингстийн. „Джулиет“ разказва за връзката на Кроу с Джули Бийти — известна красавица и светска знаменитост от Лос Анджелис в началото на 1980-те, от началната песен („А ти си?“) до горчивата развръзка („Ти и твоят перфектен живот“), когато Бийти се завръща при съпруга си Майкъл Поузи. Втората страна на албума е смятана за една от най-изстраданите поредици от песни в популярната музика.

БЕЛЕЖКИ

Различни музиканти, участвали в албума, споменават неуравновесеността на Кроу по време на записите. Скоти Филипс описва как Кроу се втурнал към него с ацетиленова горелка точно преди огненото соло на китариста в „Ти и твоят перфектен живот“.

В едно от последните си интервюта Кроу изразява учудване от възторга на слушателите. „Хората постоянно ми казват колко харесват албума. Не ги разбирам. Според мен звучи като човек, на когото вадят ноктите с клещи. Нима бихте слушали такова нещо?“

В едно свое интервю от 1992 година Джули Бийти заявява, че не притежава албума „Джулиет“. „Не ми трябват такива неща. Ако искам някой да ми крещи в продължение на 45 минути, ще се обадя на майка ми“.

Различни музиканти, сред които покойният Джеф Бъкли, Майкъл Стайп и Питър Бък от „Ар и Ем“, както и Крис Мартин от „Колдплей“, споменават влиянието на „Джулиет“ върху кариерата им. Страничният проект на Бък — „Майнъс файв“, както и „Колдплей“ написаха песни за албума „Къде си?“ посветен на Кроу и издаден през 2002.

Съдържание

Страна 1:

1) „А ти си?“

2) „Изневяра“

3) „Ние сме в беда“

4) „Твърде дълбоко“

5) „Кого обичаш?“

Страна 2:

1) „Мръсни чинии“

2) „По-добрият мъж“

3) „Двайсетото позвъняване за деня“

4) „Кръвни връзки“

5) „Ти и твоят перфектен живот“

Глава 2

Ани разглеждаше фотогалерията на компютъра си и се питаше дали целият й живот не е пропиляно време. Не се смяташе за носталгичен човек или за някакъв лудит. Предпочиташе своя айпод пред старите винилови плочи на Дънкан, харесваше й да разполага със стотици телевизионни канали и обичаше цифровия си фотоапарат. Но едно време взимането на снимките от фотоателието не връщаше човека в миналото по такъв начин. Просто прехвърляш двайсет и четирите пози от почивката, само седем от които са горе-долу добри, пъхаш ги в чекмеджето и забравяш за тях. Без да ги сравняваш с другите почивки от последните седем-осем години. А сега просто не можеше да се въздържи да не го направи. Докато ъплоудваше или даунлоудваше или каквото там се прави, новите снимки заемаха мястото си до другите и тази безупречност започваше да я потиска.

Ето ги. Това тук е Дънкан. Това с Ани. Това са Дънкан и Ани. Това е Ани, Дънкан, Дънкан, Ани, Дънкан, застанал до писоара, преструващ се, че пикае… Никой не трябва да ражда деца само за да направи фотогалерията на компютъра си по-интересна. От друга страна, липсата на деца може да накара един потиснат човек да си мисли, че снимките му са твърде скучни. Никой не наддава и не пораства; липсват празненства, защото липсват поводи. Дънкан и Ани просто бавно остаряват и леко надебеляват. (В случая прояви благородство, защото забеляза, че тя всъщност изобщо не е качила килограми.) Ани имаше неомъжени приятелки без деца, но техните снимки, правени по разни екзотични места, никога не изглеждаха скучни или поне не показваха все същите двама души с едни и същи тениски и слънчеви очила, а често дори седящи край един и същ плувен басейн в един и същ хотел на Амалфи.