Джулия

След кратко колебание, Джулия заобиколи масичката и се настани предпазливо на канапето.

— Пийте — каза и той. — Изоставате от мен. — Джулия отпи с края на устните си една глътка от чашата със съмнителна чистота.

— Хайде, още.

Тя се подчини.

— Разкажете ми за Оливия, моля ви.

Тя не помръдна, когато той небрежно сложи ръка върху коляното й.

— Ако я бяхте видели дори само веднъж, нямаше да я забравите никога. Тя беше невероятно извратена — в това се състоеше най-отличителната й черта. Заради това нещо ние, момчетата, за които споменахте, я следвахме. Бяхме образували клуб. Искате ли да знаете какви бяха правилата? — Той стисна леко коляното на Джулия. Тя кимна в знак на съгласие. — Хайде, пийте още. — Наля й уиски и тя отпи малка глътка. — Първото беше да се убие още едно животно. Ейкрофт уби кучето си. Когато й го занесе, тя го изкорми с ножа си и го накара да пие малко от кръвта му. Хубава церемонийка. Всички го направихме. Аз убих котката на съседката. Същото изпълнение. Но аз бях хитър — само докоснах кръвта с върха на езика си. После трябваше да се запали пожар. Трябваше да подпалим някоя къща или някоя колиба — нещо от този род. Това го нравихме заедно. Тя ни гледаше и ни даваше нареждания.

— И вие наистина го направихте? — попита Джулия.

— Опитахме се. Тя открадна един бидон с бензин и ние заляхме с него предверието на една дървена къща, някъде зад Хай Стрийт. Но тази мръсотия не искаше да гори. Оливия беше побесняла като дървеница — този ден тя наистина приличаше на вещица. Може би беше точно такава, впрочем. Всички момчета го вярваха. Във всеки случай успяхме да изгорим доста голяма част от преддверието, но пожарникарите дойдоха преди да изгори и останалото. После трябваше да откраднем цял куп неща и да и ги дадем. Трябваше да се виждаме с нея всеки ден, знаете ли, а през ваканциите — да прекарваме по цял ден с нея. Мисля, че всички бяхме влюбени в нея, дори и момичетата, и тя всяваше ужасен страх сред нас. Нищо не я плашеше. По време на хитрите игрички от нея научавахме всичко за секса. И ако не правехме това, което искаше, тя заплашваше, че ще разкаже всичко останало на родителите ни. Тя знаеше как да го направи. И ако някой от нас я издадеше на някой възрастен, тя щеше да го убие.

— Да — каза Джулия.

— И щеше да го направи, знаете ли? Тя беше злокобна, перверзна. Малката Темпъл правеше всичко, което тя искаше — Оливия я караше да я ближе. Разбирате какво искам да кажа с „ближе“? — Той погали коляното на Джулия. — Получаваше винаги всичко, което искаше.

— И уби Джефри Брейдън — каза Джулия с приглушен глас.

Ръката му стисна по-силно коляното на Джулия, после го отпусна.

— Един човек беше осъден и екзекутиран за това.

— Един безобиден скитник. Той обичал децата. Обичал да говори с тях. Вие знаете, че не е бил той.

Суифт обърна розовото си лице към Джулия.

— Постъпихте глупаво като ми дадохте тези пари. Глупаво. От двадесет и пет години целият свят е забравил за Джефри Брейдън. И е много късно, за да се предприеме каквото и да било.

— Не това искам да знам.

— Малко ме засяга — каза той и Джулия почувства, че сърцето й се свива, но той добави — И без това щях да ви кажа. Постъпихте глупаво, че ми дадохте тези пари. Бях невинен. Нищо не съм направил.

— Само гледахте — осмели се да каже Джулия, чувствайки вените на шията да пулсират.

— Гледах — призна той с широка усмивка.

— Значи, била е тя — прошепна Джулия.

— Разбира се. — Той я погледна с почти триумфиращ израз. — Тя сложи една възглавница върху главата му. Вече беше направила два опита, но пазачът чу виковете му и дойде тичешком — едва можа да скрие възглавницата. После, един следобед, успя. Трима от най-големите го държаха и пъхаха разни неща в устата му. Тя сложи възглавницата върху главата му и седна отгоре. Винаги е имала желание да направи точно това. Да убие някого. То се виждаше. Само това я интересуваше. Бих се обзаложил, че малката мръсница получи оргазъм.

— Как изглеждаше? Руса ли беше?

— Разбира се. Руса. Цвят, който никой друг не би могъл да има в естествен вид. Най-хубавата коса, която съм виждал някога. И едно сладко, малко лице към това. О, беше очарователна. Понякога се питам как щеше да изглежда, ако беше жива. Небеса! Тази мръсница би могла да промени света! — Ръката му се плъзна към бедрото на Джулия. — Прави ми удоволствие да говоря за това, знаете ли? Ако не бях пил, сигурно щях да ви изгоня, но ми харесва да си спомням за това. Забавно е. Тя ни караше да се чувстваме като на война. Като войници.

— Зъбът и… — попита Джулия. — Има ли…

— Как разбрахте това? Първият път, когато се опита да убие малкия Брейдън, той я удари с глава в устата и и счупи един преден зъб. След този случай той беше проклет. Тя искаше кожата му. Във всички случаи той нямаше никакъв шанс, малкото глупаче. И знаете ли какво стана после? С Поли? Вашето приятелче педи?

Сега той стисна бедрото й и тя хвана ръката му. Усети, че ръцете му бяха трескави. Тя поклати глава.