Джулия

Все пак характера на отношенията им се бе променил. Сега се намираха в ново положение: играта беше загрубяла и Оливия искаше кръвта й. Краката й трепереха и я боляха. Джулия чакаше да се стопли вода за кафето. Правоъгълникът на прозореца беше толкова тъмен, като че ли още беше нощ. Ъгълчето небе, което се виждаше над оградата от почерняло от влага дърво, беше неподвижно и раздърпано, сякаш се беше закачило на върховете на дърветата. Вятърът хвърли няколко капки дъжд върху стъклото.

Пол Уинтър. Някой е отишъл при него и го е заклал. Някой контролиран от Оливия; някой мъж, подтикнат от омраза, която Оливия можеше да насочва; някой мъж, на когото трогателният и абсурден Пол Уинтър имаше доверие. Който и да беше, никога нямаше да научи, че е убил Уинтър, защото той е говорил с една жена на име Джулия Лофтинг. Може би дори нямаше да си спомни, че е извършил това убийство. Може би Оливия беше способна да завладее нечие съзнание, после да го напусне, без да остави спомен за присъствието си. При тази мисъл Джулия усети как краката й се огъват. Челото й се обля в пот и тя трябваше да се подпре на мивката.

Затворничката на Абътсбъри Клоуз щеше да го научи от вестниците или пък от Хъф и щеше да изпита дива радост. Тя също беше жертва на Оливия.

И ако Джулия правилно разбираше действията на Оливия, сега беше ред на Дейвид Суифт. Изправи се веднага и отиде във всекидневната. Трябваше да потърси номера на Суифт в указателя. Щеше ли да успее да го убеди, че е в опасност? Тя бе видяла как действа Оливия, но Суифт беше глупав и арогантен. Набра номера, молейки се някой да отговори, но телефонът звънеше напразно. Дали беше излязъл или пък беше пиян и спеше.

Джулия не искаше да мисли за третата възможност, но не можеше да я изключи. Намери в указателя номера на комисариата в „Айлингтън“ и се обади.

— Един мъж може би е мъртъв — каза тя. — Проверете на Ъпър Стрийт 337, апартамента точно над бирарията „Красавицата и звяра“. Казва се Суифт. Има връзка с убийството на капитан Пол Уинтър. Побързайте.

— Какви са отношенията ви с мистър Суифт, госпожо? — поиска да се осведоми полицаят с провлечен глас.

— Страхувам се за него — каза Джулия, преди да затвори.

Изпита облекчение, че поне се беше опитала да направи нещо, и се върна в кухнята. Чайникът, пълен с минерална вода, свиреше неспирно. Джулия си обеща пак да се обади на Суифт по-късно.

Изпи кафето си права и се опита да реши как да действа, как да се изправи срещу предизвикателствата на Оливия. За втори път тя се бе опитала да я убие. След като шофьорът, който щеше да я прегази, едновременно побеснял и изпълнен със загриженост, й помогна, тя прекара цялата нощ легнала на леглото в свръхзатоплената стая, без да смее да затвори очи. Закле се да напусне Илчестър Плейс — тайната на Оливия беше разкрита, нямаше повече нищо за откриване. Трябваше преди всичко да се защитава. На сутринта обаче, си даде сметка, че Оливия можеше да я стигне където и да е. Никоя къща не беше по-сигурна от тази. Почисти банята и напълни кошчетата с парчетата от стъкло, а мисълта за това се беше закотвила в съзнанието й.

Докато допиваше кафето си, изведнъж и проблесна мисълта, че ако някога успее да се отърве от Оливия, това ще е в Америка. Време беше да се върне там. Бракът й бе приключил. Не искаше повече Магнус и нямаше нужда от него. С изключение на Марк, тя се чувстваше по-близка до Хедър и Оливия Ръдж, отколкото до когото и да е друг в Англия. Но никога не беше разговаряла сериозно с Марк. Щеше ли да му хареса да живее в Ню Хемпшир. С изумление си даде сметка колко малко го познава. Мисълта за Марк и даде смелост да вдигне телефона, който звънеше. После се вцепени при мисълта, че може би за пръв път щеше да чуе гласа на Оливия Ръдж. Но беше Лили.

— Джулия. Надявам се, че не ще ми се разсърдите, ако ви попитам как сте?

Джулия разбра, че можеше да говори с Лили само с най-равнодушен тон. Лили сякаш принадлежеше към друга ера.

— Добър ден, Лили. Как съм ли? Не знам нищо. Чувствам се между два свята. Много странно. Случиха се куп неща. Знам как мисис Флъд е била убита. Оливия щеше да направи същото и с мен. Предполагам, че това за нея е една хубава шега.

— Скъпа, ако искате да кажете…

— Че Оливия се опита да ме убие? Точно така. Следващия път ще бъде по-сериозно. Какво бихте направили, ако животът ви беше в опасност?

— Щях да отида при Магнус — отговори просто Лили.

— Вие сигурно, но аз не мога. Другия път може би Магнус ще бъде този, който ще се опита да ме смачка. Следователно, не бих могла да отида при него, нали?

В последвалата тишина тя усети, че Лили едва се сдържа.

— Зная, че сте съсипана, скъпа — започна Лили. — Но вие трябва да разберете, че ви липсва реализъм до такава степен, че е почти абсурдно. Магнус ви обича, Джулия. Магнус иска да му бъдете жена. Той иска да възстанови вашия брак. Ние — Магнус и аз — вчера идвахме да ви видим, точно след като обядвахме. Съжалявам, че не бяхте там. Щяхте да видите колко трогателно е нещастието му.