Джулия

Първо родих Кейт, помисли си Джулия, а после родих Оливия. Но една част от Оливия е останала в мен, аз я допълвам. Поради приспивателните и липсата на храна, мисълта й обикаляше около един неподвижен център, който представляваше осъзнаването на шумовете, идващи от приземния етаж, където продължаваха да се чупят предмети. Задушаващата топлина изсушаваше гърлото й, изгаряше очите й и сякаш я повдигаше няколко сантиметра над дюшека. Плуваше над празно, неограничено пространство, в което рискуваше да се изтърси всеки момент. Джулия знаеше, че това се дължи на една малка деформация в мозъка й, на една гънка, която съставляваше част от Оливия. Искаше й се да чете, да почувства отново тежестта на своето тяло, но беше много слаба, за да вземе книга от нощната масичка. През цялата къща духаше топъл вятър, африкански вятър. Предпазното стъкло на една от картините на МакКлинтъкови се счупи, придружено от смях, подобен на ръмжене. После чу много ясно, че продънваха платното с ритници.

Може би това става единствено в главата ми. И дали щеше да е малко реално, ако беше така? Сякаш целият свят се блъскаше в главата й. А около нея цареше миризма на диви животни и на изгорена кожа.

— Изнасилване, Марк? Не бих повярвала, че това е в твоя стил. — Анис стоеше пред него, леко задъхана, със зачервено лице. Можеше да види следата от ухапването си на долната й устна. — А аз бях сигурна, че ти вече не ме желаеш — каза тя.

— Очарователна и нежна Анис — каза Марк и се притисна пак към нея. — Сладка, очарователна, секси, превъзходна Анис, как бих могъл да не те желая повече? — Той се засмя на тази абсурдна мисъл, надсмивайки се едновременно и на нея, и на себе си, със смях, който се надигаше от дъното на съществуването му.

— Трябва ли да отдам на медитацията тези промени в настроението ти? Според мен имаш нужда от почивка. На градус ли си?

— На градус съм заради теб, Анис, заради теб! — запя той и я повдигна от земята.

— Престани, Марк! Това не ми харесва.

Като си представи как изглежда той едновременно отвътре и отвън, го обзе луд смях, който щеше да го събори на земята.

— Отиваше ли някъде? — попита той накрая. — Да идем в някоя кръчма. Да идем в някоя кръчма, ще си държим ръцете. Тъкмо забелязах, че небето прилича на картина от Търнър. Не намираш ли?

Тя послушно погледна небето, заинтригувана и разсеяна в същото време.

— Ако искаш моето мнение, прилича на керемиден покрив. Но с мен не е нужно да измисляш толкова истории, знаеш ли. Аз съм абсолютно съгласна да започна да се виждам с теб отново. Просто мислех, че си намерил друг обект на интерес.

— Напротив, скъпа Анис, отдръпвам се от някои стари интереси. Реших да оставя преподаването. Смятам да пътувам известно време. Ела с мен, Анис? Сигурен съм, че ще бъдеш очарователна на някой параход.

Обзет отново от неконтролируем смях, той се хвърли на една пейка. Анис и Джулия бяха от едно и също вещество. След главозамайването си, той видя чертите на Джулия да се проявяват под тези на Анис. Щом тя се обърна с раздразнение, той я хвана за китката и я привлече към себе си.

— Говоря сериозно. Да отидем да пийнем по една чаша и да го обсъдим.

Гледаше нейното хубаво, жадно и открито лице и почувства как се възбуждат всичките му енергии. Лицето на Анис се разбиваше в него като вълна.

— Да видим… — каза тя. — Сега имам да свърша нещо. Можем ли да се срещнем в един часа, за да обядваме?

— В един часа за обяд — повтори той, смеейки се. — Каква радост. Остава ми да чакам само един час! — Смехът сви отново ребрата му и той сграбчи ръката на Анис. — Кажи ми две места, където би искала да отидеш.

— Е добре… никога не съм ходила в Калифорния. За момента наистина нищо друго не ми идва наум.

— Европа?

— Толкова е отегчителна Европа. Не, избирам Калифорния.

— Тя е твоя.

— Но да се иде дотам струва скъпо, все пак?

— Не всичко идва чрез медитацията. Господ Буда ще дойде на помощ, Анис, господ Буда ще дойде на помощ.

— Ще имаме всичко — каза Магнус, който накрая се бе ядосал, и то за добро. — Всичко! И ти избираш точно този момент, за да станеш загадъчна и прорицателно настроена. Нима няма да постигнем всичко, което желаеш? Имам жена, която е луда и трябва да бъде затворена за добро и Бог знае за колко време, докато ти, Лили, ще можеш да разполагаш с всичко? Мога ли да знам какво се опитваш да ми направиш?

— Не ти отива да се самосъжаляваш. Това, което се опитвам да ти направя, както се изразяваш, е да ти кажа най-сетне истината. Представи си, например, че Джулия дойде при теб със своя идея върху някакъв казус от правото и ти създава трудности в продължение на месеци. Ако ти говореше за това и на закуска, например, какво щеше да направиш?

— Върви по дяволите с твоите аналогии — каза той по-разгневен от всякога и така я уплаши, че тя не посмя да го покаже.

— Ще ти кажа какво щеше да направиш. Дори нямаше да я изслушаш и щеше да и се разсърдиш, че се намесва в твоята област. Точно така постъпих и аз пред това, което тя се опитваше да ми каже.

— Правото не е сборище от лъжи и безсмислици! — изкрещя той и удари с юмрук по масата.