Джулия

— Радвам се да го чуя. Моля ви, вървете си.

Джулия остана облегната на вратата, докато не чу стъпките на съседката й да отекват чак на тротоара. После отиде във всекидневната със спуснати пердета и изтръгна кабела на телефона. Като държеше апарата в ръка, забеляза, че през последните седмици горещината в къщата бе засегнала някои материали, защото тапетите се бяха отлепили на места. Близо до тавана една лента от тапет висеше като изплезен кучешки език. Всъщност цялата стая изглеждаше остаряла през тези горещи седмици: всичко бе мрачно и сбръчкано. Мебелировката на МакКлинтъкови бе загубила пищния си викториански стил и се белеше като изгоряла от слънцето кожа. Виждаше се, че един от столовете в трапезарията се бе отлепил. В края на стаята килимът се надигаше към стената.

Джулия пусна ненужния телефон. Наранената й китка, мускулите на бедрата и влагалището — всичко я болеше. Имаше усещането, че плътта на лицето й беше подута и отлепена от костите. Не можеше да има доверие на никого.

Качи се на етажа, седна на края на леглото си и зачака. Къщата около нея образуваше празно пространство. Не можеха вече да й се обадят по телефона; ако някой позвънеше, тя нямаше да отвори. Другите знаеха всичко, което имаха нужда да знаят. Беше Марк или Магнус — единият или другият. Оливия Ръдж си бе послужила с един от двамата и мисис Флъд беше разбрала, имаше вече седмици оттогава. Марк я беше измамил. Марк беше. Можеше да бъде Марк.

Джулия стана, отиде до бюрото и извади от чекмеджето молив и лист хартия. Някой трябваше да узнае иначе никога нищо нямаше да спре Оливия и тя щеше да продължава да нахлува в съзнанието на хората, да си служи с тях, преминавайки от един на друг като болест.

Ако ме намерят мъртва — написа бързо, — това няма да бъде инцидент. Ако ме намерят мъртва в тази стая или на друго място, и каквато и да бъде видимата причина за моята смърт, мен ще са ме убили. Убиецът ще бъде или мъжът ми, или неговият брат — Марк Бъркли. Един от тези двама мъже има намерение да ме убие. Същата личност е била в основата на смъртта на Роза Флъд и вероятно е убила капитан Пол Уинтър и Дейвид Суифт. (Но това не е сигурно.) Защото… има връзка с едно дете на име Оливия Ръдж, което е починало по същия начин, както моята собствена дъщеря. Мъжът ми Магнус е баща и на Оливия Ръдж. За нея можете да прочетете във вестниците от 1950 година. Като слагам настрана всякакъв свръхестествен елемент, защото би могло да повлияе на този, който прочете това, ви умолявам да повярвате, че нямам никаква склонност към самоубийство, и че смъртта ми няма да бъде произшествие, в никакъв случай. РАЗБЕРЕТЕ ГО ДОБРЕ.

Без да препрочете какво беше написала, Джулия сгъна листа и го плъзна между страниците на тефтера си с адреси, който скри между два сгънати пуловера в едно чекмедже. След това легна на леглото и се загледа в нагретия таван, където се образуваха и преливаха една в друга различни форми. Чакаше. От другите части на къщата като че ли се надигаха радостни шумове. Вълни от топъл въздух минаваха по нея, натежали от мириса на хищни животни. Накрая глътна три приспивателни.

12

Някога всички беше различно. Имаше една млада, хубава и лъчезарна жена, която се казваше Джулия и живееше в северен Лондон. Имаше съпруг, успял в професията си, и едно хубаво момиченце. Тримата живееха щастливо и безгрижно, отдадени на малкото общество, което образуваха, живееха един за друг… Имаше веднъж едно младо и много богато момиче на име Джулия Фрийман и тя се омъжи в Англия за по-възрастен от нея мъж, Магнус Лофтинг, и живя с него в Лондон, понасяйки изневерите и гнева му заради тяхната дъщеря (заради своята дъщеря)… някога една объркана, изпълнена с неувереност американка, която се казваше Джулия, живееше в къщата си със своето момиченце и виждаше мъжа си само късно вечер, когато той се връщаше, след като беше пил в някой клуб… Имаше някога едно хубаво, изобретателно дете на име Кейт Лофтинг… но тя бе мъртва… имаше някога една двойка, Магнус и Джулия, които имаха къща, но не толкова хубава, колкото можеха да си позволят, защото те (защото тя) мразеха ексцентричностите, и две коли, и едно малко момиченце, а извън семейството имаха малко приятели, защото много хора не обичаха Магнус, а Джулия беше малко стеснителна и защото всъщност тяхната дъщеря им стигаше… Един ден едно младо момиче се бе хвърлило на врата на някакъв мъж на име Магнус и беше имала дете от него и си беше послужила с парите си, за да спи той с нея (за да се ожени за нея)… някога имаше едно младо момиче, което всички обичаха…

Джулия гледаше напукания таван и си мислеше какво момиченце е била — любимото дете на баща си (косата й беше великолепна). Чакаше. Най-хубавата и най-истинската част от нея беше в миналото, което й бе изпратило Оливия Ръдж. Оливия, за чийто баща се беше омъжила. Беше толкова уморена, че не можеше да помръдне от леглото и мисълта й главозамайващо преминаваше от една версия към друга.