E. L. James - Fifty Shades Freed

Главата ми запулсира. Той ме погледна изненадано, присви очи и каза:

- Що за вулгарен език! Успокой се и яж.

Погледнах го враждебно.

- Ана! - каза той заканително.

- Това ме заболя повече от всичко, Крисчън - прошепнах. -Почти толкова, колкото срещата ти с онази жена.

Той пое рязко дъх, сякаш го бях ударила през лицето, и изведнъж се отпусна изтощен, изцеден. Затвори очи и поклати глава.

- Знам. И съжалявам. Повече отколкото можеш да си представиш. - В очите му блесна разкаяние. - Моля те, яж. Супата ще изстине. - Гласът му беше мек и в същото време заповеднически.

Хванах лъжицата и той въздъхна облекчено.

- И после? - попитах с пълна уста. Мекото бяло хлебче беше превъзходно.

- Не знаехме, че Мия е изчезнала. Мислех, че изнудва теб. Обадих ти се веднага, но ти не отговори. - Намръщи се. - Оставих ти съобщение и се обадих на Сойър. Тейлър започна да проследява телефона ти. Знаех, че си в банката, и той веднага тръгна натам.

- А как ме е намерил Сойър? И той ли е проследил телефона ми?

- Саабът има устройство за проследяване. Всичките ни коли имат. Но когато стигнахме до банката, ти вече беше тръгнала. И ние тръгнахме след теб. Защо се усмихваш?

- Някак си имах усещането, че ще ме проследиш.

- И какво смешно има в това?

- Джак даде изрични инструкции да изхвърля телефона си. И аз взех назаем телефона на Уилън и сложих моя в един от саковете, за да проследиш парите си. Телефонът, който изхвърли Елизабет, не беше моят, а на Уилън.

- Нашите пари, Ана - каза той. - Хайде яж.

Обрах купичката с последния залък и го лапнах. За първи път от много време се чувствах сита и доволна.

- Готова ли си? Добро момиче!

На вратата се почука и сестра Нора влезе пак. Носеше малка хартиена чашка. Крисчън започна да прибира нещата от таблата и да ги пъха обратно в кутията.

- Болкоуспокояващото - каза сестрата и ми показа бялото хапче на дъното на чашката.

- Дали не е опасно да го вземам... заради... знаете... бебето?

- Не, госпожо, няма да повлияе по никакъв начин на бебето.

Кимнах. Главата ми пулсираше. Взех хапчето и го глътнах с

малко вода.

- Трябва да почивате, госпоже Грей - каза тя и погледна недвусмислено към Крисчън.

„Не!“

- Тръгваш ли? - попитах в паника. „Не си отивай, та ние едва сега започнахме да говорим“.

- Ако и за секунда си си помислила, че ще те изпусна от поглед, значи си в голяма заблуда.

Нора пак започна да пуфти и да ми оправя възглавницата, така че се наложи да легна.

- Лека нощ, госпожо Грей - каза тя, метна пореден заканителен поглед към Крисчън и излезе.

- Май сестра Нора никак не ме харесва.

Изглеждаше страшно уморен и колкото и да исках да остане, знаех, че трябва да го убедя да се прибере и да си почине.

- Трябва да си починеш, Крисчън. Прибери се у дома. Изтощен си.

- Никъде няма да ходя. Ще дремна на стола.

Погледнах го сърдито и се отместих на една страна.

- Искаш ли да спиш при мен?

- Не, не бива. Не мога.

- Защо не?

- Не искам да ти причиня болка или те нараня.

- Няма да ме нараниш, нищо няма да стане. Моля те, Крисчън.

- И си на системи.

- Моля те, Крисчън.

По изражението му личеше колко се изкушава.

- Моля те. - Повдигнах одеялото и го приканих.

- О, я майната им на всички тука! - Той изу обувките, свали си чорапите и легна до мен. Прегърна ме нежно, аз сложих глава на рамото му и той целуна косата ми.

- Сестра Нора едва ли ще е много щастлива, като ни види как сме се настанили - прошепна заговорнически.

Засмях се, но болката в гърдите веднага спря смеха ми.

- Не ме карай да се смея, че ме боли.

- Но аз така обичам смеха ти - каза той тъжно. - Толкова съжалявам, бебчо, толкова много съжалявам. - Целуна пак косата ми и вдиша дълбоко аромата й. А аз се чудех за какво съжалява. За това, че ме е накарал да се смея, заради кашата, в която се бяхме забъркали...? Сложих ръка на гърдите му, над сърцето, а той нежно я покри с дланта си. И двамата мълчахме. Не се стърпях и попитах:

- Защо отиде да се видиш с онази жена?

- О, Ана, това ли искаш да обсъждаме сега? Не може ли да го загърбим? Съжалявам, че го направих.

- Трябва да знам.

- Ще ти кажа утре - каза той раздразнено. - И да не забравя! Детектив Кларк иска да те види. Става дума само за рутинни въпроси. Заспивай сега.

Въздъхнах тежко. Исках да зная защо. Но поне бе казал, че съжалява. И това беше нещо. Дори подсъзнанието ми, което очевидно бе в добро настроение, се съгласи с леко кимване. Уф, и тоя Кларк! Никак не ми се искаше да обсъждам събитията от четвъртък с него.

- Има ли някой представа защо Джак направи всичките тези неща?

- Хмм - измънка Крисчън. Гърдите му се надигаха и отпускаха все по-бавно, дишането му ставаше по-дълбоко и спокойно, като приспивна песен за мен, залюля ме като в хамак. И докато се унасях, се опитвах да подредя парчетата накъсани разговори, които бях чула на ръба между съзнанието и безсъзнанието. Но всичко в главата ми се обърка, струваше ми се по-скоро илюзия, отколкото нещо реално, паметта ми играеше номера, а това ме дразнеше, вбесяваше дори и ме...