E. L. James - Fifty Shades Freed

- Ако сте приключили, господине, бих желала вече да прегледам госпожа Грей - каза сестра Нора. Беше побесняла.

А той я погледна и каза:

- Цялата е на ваше разположение.

Тя изсумтя недоволно и обърна цялото си внимание към мен.

„Може да те побърка, нали?“

- Как се чувствате? - попита ме тя със състрадателен глас и лека нотка на раздразнение, което отдадох на намесата на Крисчън.

- Всичко ме боли и съм много жадна - прошепнах.

- Ще ви донеса вода веднага щом проверя показателите ви и след като доктор Бартли ви прегледа.

После уви маншона на апарата за кръвно около ръката ми. Погледнах притеснено Крисчън. Изглеждаше кошмарно. Като призрак, все едно не бе спал от дни. Косата му беше рошава, не се беше бръснал от много време, ризата му беше ужасно измачкана. Намръщих се.

- Как си? - попита той и седна на леглото, без да обръща никакво внимание на сестрата, но внимаваше да не докосва тялото ми.

- Всичко ме боли. И съм гладна.

- Гладна? - Той се ококори удивено.

Кимнах.

- Какво ти се яде?

- Каквото и да е. Супа.

- Господин Грей, трябва да получим разрешение от лекар, преди да позволим на госпожа Грей да започне да се храни.

Той я изгледа безизразно, извади телефона от задния си джоб и набра.

- Ана иска пилешка супа... Добре... Благодаря. - И затвори.

Погледнах Нора. Тя гледаше Крисчън с присвити очи.

- Тейлър ли? - попитах.

Той кимна.

- Кръвното ви налягане е нормално, госпожо Грей. Ще повикам лекаря - каза сестра Нора, махна маншона от ръката ми и без да обели нито дума повече, затрака с токчета към изхода на стаята, като пръскаше негодувание около себе си.

- Мисля, че сестра Нора откачи.

- Знам как да упражнявам чара си върху жените - засмя се Крисчън.

И аз се засмях, но спрях, защото усетих силна болка в гърдите.

- Да, така е.

- О, Ана, колко обичам смеха ти!

Нора се върна с каничка с вода. И двамата млъкнахме. Само се гледахме, докато тя наливаше една чаша.

- На малки глътки обаче! - предупреди ме.

- Да, госпожо - казах и отпих жадно една глътка. „О, прекрасно!“ Отпих още една глътка. Крисчън ме наблюдаваше напрегнато.

- Мия? - попитах.

- Добре е. Благодарение на теб.

- Бяха ли я отвлекли?

-Да.

Значи цялата тази лудост все пак беше оправдана. Облекчението се спусна като по спирала из цялото ми тяло. „Слава богу, слава богу, слава богу, че е добре!“

- Как са се добрали до нея?

- Елизабет Морган.

- Тя? Наистина ли?

- Взела я е от гимнастическия салон.

Намръщих се. Не разбирах.

- Ана, ще ти разкажа всичко, но после. Мия е добре, доколкото може да е добре след подобно преживяване. Била е дрогирана.

Все още е много изтощена и уплашена, но по чудо не се е случило нещо по-лошо. - Стисна зъби. - Това, което направи ти... беше невероятно смело и безразсъдно. Можеше да те убият.

Очите му пламнаха, но в същото време излъчваха сива студенина. Виждах, че едва сдържа гнева си.

- Не знаех какво друго да направя - прошепнах.

- Можеше да ми кажеш! - Ръцете му се свиха в юмруци.

- Той каза, че ще я убие, ако кажа на някого. Не можех да поема този риск.

Той затвори очи, лицето му се сгърчи от ужас.

- Изживях смъртта хиляда пъти от четвъртък.

,Четвъртък?“

- Днес какво сме?

- Почти събота. - Погледна си часовника. - Беше в безсъзнание повече от двайсет и четири часа.

„О!“

- А Джак и Елизабет?

- Арестувани са. Джак е тук, под охрана. Трябваше да извадят куршума. Не знам в кое отделение на болницата е - каза горчиво.

- Иначе щях да съм го убил досега. - Лицето му потъмня.

„Мамка му! Джак е тук!“

„Това ти е за СИП, шибана курво!“ Пребледнях. Празният ми стомах се сви в конвулсии, очите ми се напълниха със сълзи и цялото ми тяло се разтресе.

- Ана... - Крисчън се наведе към мен, взе чашата от ръката ми и ме прегърна нежно. - Сега си в безопасност - прошепна в косата ми.

- Така съжалявам, Крисчън... - Сълзите ми потекоха.

- Шшш... - Той ме галеше по косата, а аз плачех на рамото му.

- Това, което казах... Никога не съм имала намерение да те напускам.

- Шшш, бебчо. Знам.

- Знаеш? - Думите му спряха сълзите ми.

- Да, разбрах. Не веднага, но разбрах.

- Ти просто ме изненада - казах в рамото му. - Когато говорехме в банката. Ти си помисли, че те напускам. Мислех, че ме познаваш по-добре. А съм ти казвала толкова много пъти, че никога няма да те напусна.

- Но след всичко, което казах и направих, всички тези непростими, отвратителни неща... - Гласът му беше ужасно тих, а ръцете му ме притиснаха по-силно. - Мислех, че съм те загубил.

- Не, Крисчън, никога не можеш да ме загубиш. Но не исках да се намесваш, защото беше опасно за Мия.

Той въздъхна. Не знаех дали от гняв, раздразнение или болка.

- Как се сети? - попитах бързо, за да го изкарам от мрачните му мисли.

Той сложи онова кичурче зад ухото ми.

- Точно бях кацнал в Сиатъл, когато се обадиха от банката. Последното, което знаех за теб, беше, че не си добре и се прибираш у дома.

- Значи си бил в Портланд, когато Сойър се обади от колата?

- Точно се канехме да излетим. Исках да се прибера. Тревожех се за теб.