E. L. James - Fifty Shades Freed

Но Крисчън не споделяше безпокойството ми. Беше развълнуван като момче, а това беше заразително и независимо от мрачните ми мисли, когато той стана, аз го последвах с любопитство. Какво ли беше наумил?

Крисчън завърза ключа около кръста ми.

- Искаш ли да караш?

- Да - казах и той се засмя.

- Не е много стегнато, нали?

- Добре е. За това ли си със спасителна жилетка? - попитах обидено.

-Да.

Не можах да не се засмея.

- Да не ви се начуди човек, господин Грей! Така уверен в уменията на съпругата си!

- Както винаги, госпожо Грей.

- Хайде сега не почвай да ми изнасяш речи.

Крисчън вдигна ръце в своя защита, но не спираше да се смее.

- Дали бих посмял да направя такова нещо?

- Да, би посмял, и го правиш често, а тук няма как да отбием и да спорим на тротоара.

- Имате право, госпожо Грей. Сега, цял ден ли ще седим тука да обсъждаме можеш ли, или не можеш да караш? Предлагам да се позабавляваме.

- Имате право, господин Грей. - Хванах дръжките на джета и се качих. Крисчън ме последва и избута джета от яхтата. Тейлър и двама души по поддръжката ни гледаха развеселени. Крисчън се плъзна плътно зад мен и ме обви с ръце, бедрата му бяха плът-но до моите. „Ето това му харесвам на този вид транспорт!“ Пъхнах ключа и натиснах бутона. Двигателят изръмжа.

- Готов ли си? - опитах се да надвикам шума.

- Готов съм и винаги ще бъда готов - каза той, залепил уста до ухото ми.

Натиснах леко и джетът бавно се отдалечи от „Феър Лейди“. Прекалено бавно за вкуса ми. Крисчън ме стисна още по-здраво. Подадох още малко газ, стрелнахме се напред и с радост установих, че този път го подкарах, без да спирам няколко пъти.

- Уау! - изкрещя ентусиазирано Крисчън зад мен, но усетих в гласа му и лека тревога. Изстрелях се покрай яхтата право в открито море. Бяхме хвърлили котва в Сен Лоран дю Вар. В далечината виждах летището на Ница, построено в самото море

- или поне така изглеждаше. Откакто пристигнахме предната вечер, постоянно чувах как самолетите се приземяват и излитат. Реших да разгледаме отблизо.

Стрелнахме се към него. Подскачахме по вълните. Бях толкова щастлива, че Крисчън ми разрешава да карам. Цялата ми тревога от последните няколко дни започна да се топи.

- Следващия път ще взема два джета - викна той.

Усмихнах се. Мисълта да се състезавам с Крисчън беше вълнуваща!

Плъзгахме се по хладните сини води към края на някакъв път или писта. Изведнъж - оглушителен шум над главата ми, някакъв реактивен самолет се приземяваше, но така ме стресна, беше толкова страшно и шумно, че се паникьосах и вместо да натисна спирачката, натиснах ускорителя.

- Ана! - викна Крисчън, но беше късно. Излетях от джета, размахала ръце и крака из въздуха, и повлякох и Крисчън. Си-гурно е било страхотно зрелище. С писък потънах в кристалните води и се нагълтах със солена вода.

Бяхме далеч от брега, но моментално изплувах благодарение на спасителната жилетка. Кашлях, плюех вода и тревожно се оглеждах за Крисчън. Той вече плуваше към мен. Джетът тихо се клатушкаше на няколко метра от нас, двигателят му бе загаснал.

- Добре ли си? - Погледът му беше уплашен, очите му - ужасени.

- Да - изграчих, но не можах да прикрия самодоволството си. „Видя ли? Това е най-лошото, което може да ти се случи на джет. Нищо работа“. Той ме прегърна и внимателно заоглежда лицето ми.

- Видя ли, не беше чак толкова зле - засмях се.

Мина доста време преди той да се усмихне облекчено.

- Да, не беше зле. Само дето съм мокър. - Престори се на разсърден.

- И аз съм мокра.

- Обичам, когато си мокра - засмя се той съблазнително.

- Крисчън! - скарах му се, като се опитвах да наподобя възмутена девственица.

Той ме притегли пак до себе си и ме целуна. Силно. Когато се отдръпна, бях останала без дъх.

- Хайде, да се връщаме. Трябва да се изкъпем. Аз ще карам обаче.

Бяхме в салона за първа класа на „Бритиш Еъруейс“ в Хийт-роу. Трябваше да се прехвърлим на самолета за Сиатъл. Крисчън разлистваше „Файнаншъл Таймс“. Извадих апарата. Исках да му направя няколко снимки. Изглеждаше токова секси - бяла скъпа риза, джинси, слънчевите му очила висяха окачени на копчето на ризата. Светкавицата го стресна, той примига и се усмихна.

- Как сте, госпожо Грей?

- Тъжна съм. Не искам да се прибираме - отвърнах. - Искам да те имам само за себе си.

Той хвана ръката ми, вдигна я до устните си и сладко целуна пръстите ми.

-И аз.

- Но? - Не го каза това „но“, но можех да го чуя в двете кратки думички.

- Какво „но“? - намръщи се той. Очевидно се правеше, че не разбира. Наклоних глава на една страна и цялото ми тяло и лицето ми казваха: ,Дакам, кажи ми“. Бях усъвършенствала това изражение много добре през последните няколко дни. Той въздъхна, свали вестника и каза:

- Искам този подпалвач да бъде хванат и изритан от живота ни.

Това вече звучеше доста резонно, но като цяло се изненадах

от откровението му.

- Ще обеся Уелч за топките, ако допусне това да се случи отново.

Потръпнах от заканителния му тон. Той ме изгледа така, че се