E. L. James - Fifty Shades Freed

- Ана - извика той и се присъедини към моя оргазъм. После застина и падна върху мен. Претърколи се, стиснал ме здраво, и аз се оказах просната върху него, а той все още беше в мен.

Когато изплувах на повърхността и тялото ми се успокои, реших да си направя майтап и да спомена как ме е третирал като обект и как ме е репресирал, но предпочетох да си държа устата затворена. Не бях сигурна в какво настроение е. Вдигнах глава от гърдите му, погледнах лицето му. Той лежеше със затворени очи, с ръце около тялото ми. Стискаше ме здраво. Целунах гърдите му през тениската.

- Крисчън, кажи ми, какво има? - попитах нежно и зачаках търпеливо. Може би сега, след секса, се беше успокоил и щеше да ми каже. Усетих как затегна прегръдката, но уви, това беше единственият му отговор. Нямаше да каже. И тогава заговорих:

- Кълна се да бъда винаги до теб и в болест и в радост, да бъда до теб в добри и лоши времена, да споделям радостта и тъгата ти...

Той замръзна. Единственото, което мръдна в него, бяха очите му - широко отворени, втренчени в мен с онзи неразгадаем поглед. Продължих с клетвата си от сватбата. - Кълна се, че ще те обичам безусловно, ще те подкрепям да постигнеш целите и мечтите си, ще те уважавам и почитам, ще плача с теб и ще се смея с теб, ще споделям надеждите и мечтите си с теб и ще те успокоявам в трудни времена. - Спрях. Исках да каже нещо. Той ме гледаше, но не отрони нито дума.

- И ще те обожавам, докато сме живи - въздъхнах.

- О, Ана - прошепна той и потърка бузата ми с кокалчетата на пръстите си.

- Кълна се, че ще те защитавам, че ще държа близо до сърцето си и в сърцето си - теб и нашия съюз - прошепна с дрезгав глас. - Кълна се, че ще те обичам и ще ти бъда верен, че ще забравя всички други, че ще съм с теб в добри и лоши времена, в болест и радост, независимо къде ще ни отведе животът. Ще те пазя, ще ти вярвам, ще те уважавам. Ще споделям радостта и тъгата ти и ще те успокоявам в трудни времена. Кълна се, че ще те обожавам и ще ти помогна да осъществиш мечтите си. Ще те пазя до себе си, ще ти дам спокойствие. Всичко мое сега е твое. Давам ти ръката си, сърцето си и любовта си от този миг до края на живота ни.

Очите ми се напълниха със сълзи. Погледът му омекна.

- Не плачи - каза и палецът му попи една отронила се сълза.

- Защо не искаш да говориш с мен, Крисчън? Моля те!

Той затвори очи, така както човек затваря очи, когато изпитва непоносима болка.

- Заклех се да те успокоявам в трудни времена. Не ме карай да нарушавам клетвата си! - умолявах го аз.

Той въздъхна и отвори очи. Бяха празни.

- Умишлен палеж - каза и изведнъж го видях тъй млад и уязвим.

„Еба си!“

- И това, което ме тревожи най-много, е, че някой иска да пострадам. А ако някой иска да пострадам... - Той спря и не можа да продължи.

- Могат да наранят мен? - прошепнах. Най-накрая бях разбрала причината за тревогата му. Погалих лицето му.

- Благодаря ти.

- За какво ми благодариш? - зачуди се той.

- Че ми каза.

Той поклати глава.

- Вие сте много убедителна, госпожо Грей

- А ти можеш да седиш и да се оплиташ в собствените си мисли, да се самоизмъчваш и да се тревожиш до смърт. Ще вземеш да получиш сърдечен удар от притеснения преди да станеш на четирийсет. А аз те искам до мен за много повече време.

- Ти, ти ще ме умориш! Като те видях на джета, едва не получих удар. - Той се отпусна на леглото и закри очите си с ръце. Потръпна.

- Крисчън, това е джет. И децата карат джетове. Представяш ли си какво ще е като идем в къщата ти в Аспен и опитам да карам ски за първи път?

Той се извърна към мен и наистина... ужасът в очите му... Беше смешно.

- Нашата къща - каза след доста време.

Както и да е, не му обърнах внимание.

- Аз съм голяма жена, Крисчън. И съм много по-силна, отколкото изглеждам. Кога ще го проумееш?

Той сви устни, повдигна рамене и реших да сменя темата.

- Полицията знае ли за палежа?

- Да - каза сериозно той.

- Добре.

- Ще затегнем охраната.

- Разбирам. - Едва сега забелязах, че е с недосъбути гащи и по тениска. То и аз не бях махнала тениската. Нашата работа - чук-чук, прас-прас, от вратата - за краката. Засмях се.

- Какво? - попита той изненадано.

- Ти.

- Аз ли? Какво ми е?

- Дори не си се съблякъл.

- О. - Той се погледна, после погледна мен и лицето му грейна с ослепителна топла усмивка.

- Е, знаеш, че ми е трудно да те пусна, щом те докопам. Особено когато се смееш като ученичка.

„О, да, гъделичкането! О, да!“ Скокнах върху него, но той веднага разбра подлия ми замисъл и ми стисна здраво китките.

- Не! - каза и това наистина значеше „не“.

Нацупих устни, но прецених, че май наистина му е рано за това.

- Моля те, недей - прошепна той. - Няма да мога да го понеса. Никога не са ме гъделичкали като дете. - Млъкна, а аз отпуснах ръце, за да не се налага да ме стиска.

- Гледах как Карик гъделичкаше Елиът и Мия и изглеждаше толкова забавно... Но аз...

Сложих пръст на устните му.

- Тихо, знам - казах и го целунах нежно. После се свих върху гърдите му.