E. L. James - Fifty Shades Freed

- Хей! - викнах и продължих да го снимам усмихнат, приведен над мен, впил тъмните си очи в обектива. Изведнъж той грабна апарата и ролите се смениха. Насочи го към мен и натисна копчето.

- Значи искате да ви снимам, госпожо Грей? - каза весело. Ог цялото му лице виждах само рошавата му коса и широката усмивка върху изваяните му устни. - Е, за начало ще се наложи да ви разсмея - каза и започна безмилостно да ме гьделичка под ребрата. Пищях, свивах се, смеех се и се опитвах да хвана ръката му, за да го накарам да спре. Той се хилеше хлапашки и продължаваше да ме гьделичка и да снима.

- Не, спри! - пищях.

- Ти чуваш ли се какво говориш? - изръмжа той и остави апарата на леглото, за да може да ме гьделичка с две ръце.

- Крисчън! - Борех се за въздух, задушавах се от смях. Никога дотогава не ме беше гъделичкал. Мятах глава, опитвах се да се измъкна, не спирах да се смея и правех жалки опити да изтласкам ръцете му, но гой не спираше и се наслаждаваше с усмивка на сладкото ми мъчение.

- Спри, Крисчън! - примолих се и той веднага спря. Грабна двете ми ръце, закова ги до главата ми и ме изгледа продължително. Лежах задъхана от смеха. Ритъмът на дъха му се сля с моя. Гледаше ме с... какво? Белите ми дробове пак спряха да функционират. С удивление? С любов? Със страхопочитание? Господи, какъв поглед!

- Ти. Си. Толкова. Красива.

Прекрасното му, мило, скъпо лице, наведено над моето, грееше, осветено от очите му. Все едно ме виждаше за пръв път. Наведе се и ме целуна жадно, сякаш бях извор със студена вода. Да го видя такъв - запленен, буквално в краката ми, обезоръжен... И това разбуди либидото ми. Той пусна ръцете ми и прокара пръсти през косата ми, хвана я и я стисна нежно, за да не мърдам. Тялото ми се напълни с желание, с жажда за него. А той вече не ме целуваше сладко и с обожание. Целуваше ме дълбоко, сластно. Поглъщаше ме като хищник. Езикът му се плъзна в устата ми и завладя всичко по пътя си - не даваше, само вземаше. Отчаяние и потребност. И докато желанието полека завладяваше всеки мускул в тялото ми и разбуждаше всеки нерв, внезапно усетих ужасяващ пристъп на паника.

„О, мой Петдесет, какво има? Какво не е наред?“

Той пое рязко дъх и изстена.

- Какво направи с мен? - каза безпомощно, сурово. Изведнъж легна върху мен и ме притисна към матрака. Едната му ръка хвана брадичката ми, а другата се плъзна по тялото ми, по гърдите, по кръста, около дупето ми. Целуна ме отново, вмъкна краката си между моите, вдигна коляното ми и започна да отърква тялото си в моето, усещах твърдия му пенис през дрехите. Изгубих се в неговата трескава страст. Не обръщах вече внимание на паниката, която блуждаеше някъде там, по периферията. Знаех, че ме желае, че има нужда от мен - а когато искаше да ми каже нещо, това беше любимият му начин да се изрази най-правилно. Целунах го, напълно изгубена в него, прокарах пръсти през косата му, стиснах я, дръпнах силно, държах се за него все едно животът ми зависеше от това. Усетих вкуса и аромата му - на Крисчън, на моя Крисчън!

Той внезапно спря, изправи се и ме дръпна да стана. Виеше ми се свят. Докато успея да поема дъх, той успя да разкопчае копчето на късите ми гащи, да коленичи пред мен и да ги смъкне на пода заедно с бикините. После за секунди се озовах пак на леглото под него и той вече се събуваше. Не свали нито тениската ми, нито дрехите си. Стисна главата ми и нахлу в мен. Извиках. По-скоро от изненада, отколкото от болка. Чух свистенето на дъха му в ухото ми

- Ужассссссс - изсъска през зъби. Застина, после влезе по-дълбоко. Простенах.

- Нуждая се от теб - ръмжеше той в ухото ми. Прокара зъбите си по челюстта ми, захапваше леко кожата. Целуна ме. Сил-но. Вдигнах крака и ги увих около него, придърпах го към себе си. Бях твърдо решила да се преборя с това, което го мъчеше, и да го унищожа. И тогава той започна да се движи. Френетично, като полудял, примитивно, отчаяно, все едно се опитваше да се покатери по въображаема стълба в тялото ми. Изгубих се в обезумелия му ритъм и след това... темпото се успокои. Пак се зачудих какво има, какво го безпокои. Но тялото ми се оказа по-силно от съзнанието. Мисълта за тревогите му изчезна, бързо се катерех към гребена на вълната, към върха. Тялото ми го посрещаше с всяко нахлуване във влагалището ми. Чувах грубото му свирепо дишане в ухото си, знаех, че аз, аз съм неговата забрава, изгубеният му рай. Нуждата му... от мен... беше толкова възбуждаща. Той ме тласкаше все по-високо и по-високо и почти виждах върха. Исках го толкова много, исках го за себе си и за него.

- Искам да свършим заедно - каза той задъхано, излезе за секунди от мен и спря напиращия оргазъм.

- Отвори си очите - заповяда ми. - Искам да те гледам в очите.

- Гласът му беше непоносимо настоятелен, нетърпелив. Отворих очи. Суровите му пламтящи очи, страстта, любовта в наведеното над мен лице ме изстреляха и тялото ми започна да пулсира около него, главата ми се отметна назад.