E. L. James - Fifty Shades Freed

- Снимки? Да снимам теб? - Гледаше ме с увиснало чене, забравил за кутията в ръцете си.

Кимнах. Отчаяно се опитвах да преценя реакцията му. Най-накрая той погледна кутията, пръстите му минаха по снимката на фотоапарата върху нея. Гледаше я със страхопочитание.

„За какво си мисли?“ О, не, изобщо не очаквах такава реакция. Подсъзнанието ми ме гледаше все едно бях опитомено животно. Крисчън никога не реагираше според очакванията ми! Той ме погледна и очите му бяха пълни с... какво? С болка?

- Защо мислиш, че искам да го правя? - попита замислено.

„Не, не, не! Ти каза, че искаш да го направиш!“

- А не искаш ли? - попитах, без да обръщам внимание на подсъзнанието си, което с право мърмореше: „Че кой би искал еротични снимки точно с теб?“. Крисчън преглътна, прокара пръсти през косата си и изведнъж изглеждаше толкова объркан, така изгубен. После пое дълбоко дъх.

- За мен онези снимки бяха по-скоро застрахователна полица. Знам, че съм се държал с жените като с обекти. И то през целия си живот, преди да те срещна. - И спря неловко.

- И мислиш, че ако ми направиш такива снимки, ще се почувствам като обект? - Цялата кръв се източи от лицето ми, останах без въздух.

- Толкова съм объркан... - прошепна той и стисна очи. Когато ги отвори, зениците му бяха разширени, погледът тревожен и видях в него някакво сурово, първично чувство.

По дяволите! Аз ли бях виновна? Или дето го питах за майка му по-рано? Или пожарът?

- Защо говориш така? - попитах и паниката зазвъня в гърлото ми. Мислех, че е щастлив с мен. Мислех, че сме щастливи заедно. Мислех, че го правя щастлив. А дали беше така? Мислите се блъскаха в съзнанието ми. Не исках да го обърквам. Не беше виждал Флин от почти три седмици. Дали това беше причината? Дали да се обадя на Флин? И в този миг, в някакъв уникален пристъп на логично мислене, осъзнах. Пожарът, Чарли Танго, джетът... Той беше изплашен. Страхуваше се за мен - и когато бе видял червените следи по ръцете и краката ми... това го беше върнало назад. Цял ден не бе спрял да говори и да мисли за тях. И това, което го объркваше, беше, че се чувства ужасно при мисълта, че е причинил някому болка.

Той вдигна рамене и пак погледна китката ми, там където бе закопчал гривната следобед. Бинго!

- Крисчън, това наистина няма значение. - Вдигнах ръце и му показах избледняващите следи. - Ти ми даде ключова дума. По дяволите, Крисчън, вчера беше страхотно! Хареса ми! Престани да мислиш за това! Аз харесвам груб секс. Казвала съм ти го и преди. - Почервенях като рак, но се опитвах да туширам надигащата се паника.

Той ме гледаше съсредоточено, а аз нямах грам идея какво му е на акъла. Може би осмисляше думите ми.

- Заради пожара ли е? Мислиш ли, че има някаква връзка с Чарли Танго? За това ли си притеснен? Моля те, Крисчън, говори с мен. Кажи ми.

Той седеше и ме гледаше безмълвно. Тишината увисна между нас. „Мама му стара! Няма да ми каже нищо, знаех си!“

- Не премисляй прекалено нещата, Крисчън! - скарах му се меко. Това бяха неговите думи, когато говорехме за оня шибан договор. Взех кутията от ръцете му. Той ме гледаше все едно съм някакво забавно, смешно извънземно. Но не помръдна. Знаех, че фотоапаратът е зареден и готов да прави снимки - продавачът беше така любезен до го приготви. Извадих го от кутията и махнах капака на обектива. Насочих го към него. Красивото му разтревожено лице изпълни екранчето. Натиснах копчето и задържах. Вече имах десет дигитални снимки с ужасеното лице на Крисчън.

- Е, тогава АЗ ще те третирам като обект - казах и натиснах пак. На последната уловена снимка устните му се извиха почти невидимо. Натиснах отново и вече се усмихваше... лека, плаха усмивка, но усмивка! Натиснах пак и видях как тялото му започва да се отпуска. Той започна да надува мускули и да чупи устни като някой от онези глупави топмодели. Смеех се с глас. „О, милостиви Боже, благодаря ти! Господин Меркурий се върна!“

- Ей, мислех, че това е подарък за мен - каза той уж сърдито, но мисля, че само ме бъзикаше.

- Трябваше да е забавно, но очевидно е символ на репресията срещу жените - казах и продължих да щракам и да наблюдавам в екранчето - съвсем отблизо - как веселието се връща на лицето му. Изведнъж очите му потъмняха, изражението му стана хшцническо.

- Искаш да бъдеш репресирана ли? - попита много нежно.

- Не, не репресирана - отвърнах и продължих да си щракам.

- Ей сега ще те репресирам, и още как, госпожо Грей - заплаши ме той.

- Зная, че можете да го направите, господин Грей, а и често го правите.

Изведнъж лицето му помръкна. Свалих фотоапарата и го погледнах.

- Какво има, Крисчън? - Гласът ми вече издаваше раздразнението ми. - Кажи ми!

Той мълчеше. Побъркваше ме! Вдигнах пак апарата и настоях:

- Кажи ми!

- Няма нищо. - И изведнъж изчезна от екрана. С едно движение беше успял да метне кутията от фотоапарата на пода, да ме сграбчи, да ме просне на леглото и да ме възседне.