E. L. James - Fifty Shades Freed

Тейлър бавно и внимателно ми обясни как да управлявам джета. Имаше нещо наистина успокояващо в него, в гласа му; и говореше авторитетно, като истински добър учител. Гастон ни наблюдаваше, скрит зад слънчевите си очила, един от екипажа на „Феър Лейди“ бе седнал на пулта за управление. Господи! Трима души за едно пазаруване! Нелепо наистина!

Вдигнах ципа на жилетката и се усмихнах на Тейлър. Той протегна ръце да ми помогне да се кача на джета.

- Вържете лентата на ключа към кръста си, госпожо Грей. Ако паднете, двигателят ще спре автоматично - обясни ми той.

- Добре.

- Готова ли сте?

Кимнах ентусиазирано.

- Запалете двигателя след като навлезете десетина метра навътре в морето. Ние ще ви следваме.

- Добре.

Тейлър бутна джета, той се отдалечи няколко метра навътре и леко се понесе към главното пристанище. Тейлър вдигна палец нагоре и разбрах, че ми сигнализира да запаля двигателя. Натиснах бутона и моторът изръмжа.

- Добре, госпожо Грей, сега леко натиснете ускорителя! -викна Тейлър. Натиснах го, джетът тръгна напред и после спря. По дяволите! Как Крисчън го правеше да изглежда толкова лесно? Опитах пак и пак не успях да тръгна. „По дяволите! По дяволите!“

- Задръжте на газта, госпожо Грей - викна Тейлър.

- Да, да, да - мърморех под носа си. Опитах отново. Натиснах много внимателно ускорителя и джетът тръгна напред, но този път не спря. Да! Успях! Продължи да върви! Бях толкова щастлива, че исках да пищя от вълнение. Но се удържах. Отправих се към пристанището. Зад себе си чувах гърленото ръмжене на моторната лодка. Когато натиснах газта, джетът отскочи напред и затанцува по вълните, все едно карах кънки. Топлият бриз играеше весело с косата ми, водата от двете страни на джета ме плискаше и се почувствах... свободна! Невероятно чувство! Нищо чудно, че Крисчън не ми даваше да карам.

Но вместо да се отправя към брега и да сложа край на тази веселба, реших да направя кръгче около яхтата. Леле! Велико! Без да обръщам внимание на Тейлър и на екипажа зад мен, направих второ кръгче. И тогава видях Крисчън на палубата. Май гледаше с отворена уста, но беше трудно да се каже. Смело вдигнах ръка и му помахах ентусиазирано. Изглеждаше като вкаменен, но после вдигна бавно ръка и сковано ми махна. Не можех да видя изражението му, но нещо ми подсказваше, че едва ли ще ми хареса. Отправих се към брега, като увеличавах скоростта. Джетът пореше блещукащите под следобедното слънце средиземноморски вълни.

Когато наближих дока, пуснах Тейлър да мине пред мен. Той ме изгледа, меко казано, страховито. Посърнах на мига. На Гастон обаче му беше забавно. Запитах се да не би да съм пропуснала някакво събитие, което да е охладило иначе така топлите френско-американски отношения, но всъщност знаех, че причината за всичко това съм само и единствено аз. Гастон скочи от моторната лодка и се зае да я връзва, а Тейлър ми даваше указания как да спра. Успях да спра джета съвсем близо до лодката и изражението му малко поомекна. Съвсем малко.

- Сега просто изключете мотора, госпожо Грей - каза той спокойно, хвана дръжките на джета и ми помогна да се прехвърля в лодката. Нескопосано и вдървено протегнах крак към моторната лодка и успях да се прехвърля, без да падна във водата. Чак се изненадах!

- Госпожо Грей - започна нервно Тейлър, бузите му бяха по-розовели от притеснение, - господин Грей не е съвсем доволен от факта, че карате джета... - Милият, чак се гърчеше от неудобство. Вече бях сигурна, че Крисчън му се е обадил, и само можех да си представя тона му. „О, моят мил патологично обсебен доминиращ и закрилящ съпруг! Как ще се оправям с теб, Крисчън?“

- Разбирам... - Усмихнах се спокойно. - Е, Тейлър, господин Грей не е тук и ако не е съвсем доволен, ще се наложи да ме удостои с честта да ми го каже лично, когато се върна на яхтата.

- Както прецените, госпожо Грей. - Тейлър мигаше неловко, докато ми подаваше чантата.

Докато слизах от лодката, с крайчеца на окото си улових уморената му усмивка. Искаше ми са да мога да му се усмихна. Бях наистина много привързана към него, но не ми харесваше точно той да ми се кара. Не ми беше нито баща, нито мъж!

Въздъхнах. Крисчън пак се беше побъркал, а и без това имаше толкова много тревоги. Как бях могла да направя така глупост? Какво си бях мислила?

Докато чаках Тейлър да се качи при мен на дока, телефонът в чантата ми иззвъня. Почнах да ровя из нея и да го търся. За Крисчън рингтонът ми беше една песен на Шаде - Уоиг Ьоуе 1з Кт§.

- Здрасти - казах.

- Здрасти.

- Ще се върна до яхтата, но не побеснявай.

Чух изненадания му стон.

- Беше толкова забавно - прошепнах.

Чух как от гърдите му се откърти дълбока въздишка.

- Не искам да преча на удоволствието ти, не искам и да го развалям. Но, моля те, бъди внимателна. Пази се.

„Мили Боже! Имам разрешение да се веселя!“

- Разбира се, че внимавам. Искаш ли нещо от града?

- Само теб. Цяла и невредима.

- Ще направя всичко по силите си, за да изпълня желанието ви, господин Грей.

- Радвам се да го чуя, госпожо Грей.