E. L. James - Fifty Shades Freed

Пътувахме в колата. Той беше замислен, мълчалив, гледаше обърнатите към следобедното слънце слънчогледи. Единият от близнаците, май Гастон, караше, а Тейлър седеше до него на предната седалка. Крисчън се беше замислил за нещо. Хванах го за ръката и я стиснах окуражително. Той ме погледна, измъкна ръката си и загали коляното ми. Бях с къса синьо-бяла пола и блуза без ръкави в същото синьо. Той се поколеба и се зачудих дали ръката му ще тръгне надолу или нагоре по крака ми. Напрегнатото приятно очакване под допира на пръстите му учести дишането ми. Какви ли ги мислеше пак? Избра да тръгне надолу. Изведнъж сграбчи крака ми за глезена и го дръпна в скута си. Наложи се да се извъртя и да се обърна с лице към него.

- Искам и другия.

Погледнах нервно към Тейлър и Гастон, но и двамата гледаха напред, в пътя. Сложих и другия си крак в скута му. Съвсем спокойно Крисчън натисна някакво копче измежду десетките на вратата му и матираното стъкло между нас и двамата отпред започна бавно да се плъзга нагоре. След секунди бяхме съвсем сами. Нищо чудно, че бяха предвидили толкова място на задната седалка - за да си размахваш краката.

- Искам да видя глезените ти - обясни тихо той. Погледът му беше тревожен, пълен с очакване. Дали искаше да види следите от белезниците? Господи, нали приключихме вече с това? Дори и да имаше следи, бяха скрити под каишките на сандалите ми. Мисля, че тази сутрин дори не забелязах охлузвания. Той нежно прокара палеца си по дясното ми стъпало, палава усмивка затанцува по устните му, а аз се сгърчих от сладостна болка. Крисчън бързо и ловко разкопча каишките и усмивката му изчезна, щом видя тъмночервените кръгове.

- Не боли - казах.

Той ме погледна много тъжно, устните му бяха свити в права линия. Кимна, но като че ли не ми вярваше съвсем. Изхлузих сандала и той падна на земята. Да, знаех, че Крисчън не ми вярва. Пак го загубих. Пак беше замислен, разсеян, пак се загледа през прозореца и само механично продължи да гали и да масажира крака ми.

- Защо? Какво очакваше? - попитах меко.

Той ме погледна и вдигна рамене.

- Не очаквах, че ще се чувствам така, когато видя тези червени следи.

„О! Колко типично в негов стил... Стил Петдесет!“ В един миг

- отворен и досегаем, а в следващия - заключен и недостъпен. Как можех да следя всичките му настроения и да се нагаждам към тях?

- Как се чувстваш?

- Неудобно. Неприятно - каза той. Очите му бяха унили.