E. L. James - Fifty Shades Freed

Въпреки всичко, въпреки всичките си петдесет нюанса моят съпруг можеше да е ужасно романтичен. Погледнах бледите следи от белезниците. Но пък можеше и да е и ужасно жесток. Вярно, само понякога. Той пусна лявата ми ръка, вдигна брадичката ми и ме изгледа внимателно. Очите му бяха разтревожени.

- Не боли - повторих. Той вдигна ръката ми до устните си, обърна я и целуна вените на китката ми.

- Ела - каза и ме поведе в магазина.

- Заповядай - каза Крисчън и отвори кутията, в която бе опакована платинената гривна. Току-що я беше платил. Беше изключителна, толкова деликатна, такъв нежен филигран във формата на абстрактни цветя с малки диаманти в средата на цветчетата. Закопча я около китката ми. Беше широка и покри червените следи. И струваше трийсет хиляди евро! Така поне мислех: не можах да проследя добре разговора с продавачката. Говореха на френски. Никога не бях носила нещо толкова скъпо.

- Ето, така е по-добре - каза той.

- По-добре? - прошепнах и погледнах луминесцентните му сиви очи. Любопитната кльощава продавачка ни гледаше със злоба, завист и ревност и, разбира се, с неодобрение.

- Знаеш защо - каза той колебливо.

- Но аз нямам нужда от това. - Тръснах китката си и гривната хвана следобедната светлина, нахлуваща през прозорците на бутика, и малки закачливи искрящи дъги се издигнаха от диамантите и затанцуваха по стените.

- Аз имам нужда - каза той съвсем искрено.

„Защо? Защо му е необходимо това? Дали се чувства виновен? За какво? Заради охлузените ми китки? Заради майка си? За това, че не ми се доверява изцяло? О, моят Петдесет!“

- Не, Крисчън, нямаш нужда от това. Вече си ми дал толкова много... Това вълшебно сватбено пътешествие - Лондон, Париж, Лазурният бряг... и себе си също. Аз съм едно безкрайно щастливо момиче с много късмет - прошепнах и очите му омекнаха.

- Не, Анастейжа, аз съм късметлията.

- Благодаря ти - казах и се надигнах на пръсти, увих ръце около врата му и го целунах. Не за гривната. Благодарих му за това, че е мой.