E. L. James - Fifty Shades Freed

Влязохме в първата галерия. Крисчън се загледа разсеяно в изложените еротични фотографии. Понамести леко тъмните си очила. Голи жени в различни пози. Фотографът беше Флоранс Д’Ел.

- Не точно това имах предвид - казах неодобрително. Напомниха ми за кутията му със снимки. Зачудих се дали ги е унищожил.

- И аз така мисля - каза той и ми се усмихна. Хвана ме за ръката и тръгнахме към следващата галерия. Запитах се дали е редно да му позволя да снима и мен така.

Другата изложба беше на художничка, която правеше предимно натюрморти. Плодове, зеленчуци, в много близък план и в ярки цветове.

- Тези ми харесват. - Посочих три картини с чушки. - Напомнят ми когато режеше зеленчуците в моя апартамент. - Засмях се. Устата му се изкриви в опит да прикрие смеха си, но не успя.

- Все си мисля, че тогава се справих доста компетентно. Просто бях малко бавен. Но това е, защото ти ме разсейваше - каза и ме дръпна в прегръдката си. - Къде би ги сложила?

-Кое?

- Картините - попита той, душеше ухото ми. После леко захапа меката част. Слабините ми се свиха от желание.

- В кухнята.

- Хм. Добра идея, госпожо Грей.

Щях да получа удар, като видях цената. Пет хиляди евро на картина. Леле-мале!

- Но те са ужасно скъпи!

- Е, и? - И пак прокара нос по ухото ми. - Свиквай, Ана. - Пусна ме и тръгна бавно към бюрото, зад което стоеше млада жена, облечена в бяло и с виснало до пода чене при вида на Крисчън. Издразних се яко, но реших, че вместо да въртя очи, по-добре да се завъртя и да погледна пак картините. „Пет хиляди евро? Господи!“

Бяхме свършили с обяда, пиехме кафе и почивахме в хотел „Льо Сен Пол“. Гледката от върха спираше дъха. Лозя и слънчогледи, пръснати съвсем произволно сред малки спретнати френски ферми. Денят беше ясен, въздухът - чист, виждахме чак до морето. Там, на хоризонта, то си блещукаше спокойно и мързеливо. Изведнъж, като гръм от ясно небе, Крисчън каза:

- Питаше ме защо връзвам косата ти на плитка. - Гласът му ме уплаши. Изглеждаше... виновен.

-Да.

„По дяволите! По дяволите!“

- Мисля, че оная курва наркоманка ми е разрешавала да си играя с косата й. Не знам дали е сън, или спомен.

Говореше за родната си майка.

Погледна ме. От изражението му не можех да разбера нищо. Сърцето ми скочи в устата. Какво се казва в такива случаи? Какво бе редно да кажа?

- Обичам когато си играеш с косата ми - казах бавно и колебливо.

Той ме погледна несигурно.

- Наистина ли?

- Да. - И това беше самата истина. Грабнах ръката му. - Крисчън, мисля, че си обичал майка си.