„О, не!“ Подсъзнанието ми захлупи ядно книгата си: „Чарлз Дикенс. Събрани съчинения, том първи“ и скокна от креслото си с ръце на кръста.
- Не, не, не! - изписках.
- Госпожо Грей, когато една работа се върши, следва да се свърши добре. Ела насам! - Очите му бяха с цвета и настроението на лятна буря.
- Защо винаги трябва да е „не“? - попита и наклони глава на една страна.
Изчервих се. Не беше ли очевидно?
- Защото е... прекалено... твърде...
- Интимно? - прошепна той. - Ана, аз копнея да изживявам такава интимност с теб. И ти го знаеш много добре. Освен това след някои от нещата, които вече сме правили, не ми се дърпай точно сега. Познавам тази част от тялото ти повече от теб.
Колкото и да бяха арогантни, тези думи си бяха самата истина, но все пак...
- Просто е... грешно. - Гласът ми беше скимтящ и умолителен.
- Не е грешно. Ужасно възбуждащо е.
„Наистина ли? Възбуждащо?“
- Това те възбужда? - Не успях да прикрия удивлението си.
- Не си ли личи - засмя се той и погледна към пениса си, който вече бе надигнал глава. - Искам да те обръсна - прошепна.
„О, какво толкова? Майната му!“ Легнах и закрих очи с ръце, за да не гледам.
- Ако това те прави щастлив, Крисчън - давай. Толкова си перверзен - казах и повдигнах бедрата и ханша си нагоре. Той целуна бедрото ми от вътрешната страна.
- Да, бебчо, абсолютно си права!
Той хвана левия ми глезен, разтвори краката ми и коленичи между тях. Матракът хлътна.
- Така ми се ще да те вържа...
- Обещавам да не мърдам.
- Добре.
Дъхът ми спря, когато прокара четката между краката ми. Усетих топлината на водата. Погъделичка ме леко, но беше приятен гъдел. Мръднах.
- Не мърдай - скара ми се той и пак прокара четката. - О, ще взема да те завържа! - добави мрачно. Сладки тръпки минаха по гръбнака ми.
- Правил ли си го преди? - попитах много предпазливо, когато усетих, че посяга за самобръсначката.
-Не.
- О, браво! - засмях се.
- Още нещо ново, нещо, което правя за първи път, госпожо Грей.
- Тези нови неща ми харесват.
- И на мен. Почваме. - И с огромна нежност и внимание, което ме изненада, прокара самобръсначката по чувствителната ми кожа. - Само не мърдай! - каза някак разсеяно и разбрах, че е изцяло съсредоточен и погълнат от това, което прави.
Само след няколко минутки хвана кърпата и почисти всички обръснати косъмчета.
- Ето, сега вече е перфектно - каза замислено и най-сетне открих очите си да го погледна. Беше на колене и се наслаждаваше на творението си.