E. L. James - Fifty Shades Freed

Когато се събудих, слънцето бе изгряло, нахлуваше през люковете на каютата, а морската вода се оглеждаше в тавана и образуваше по него светли люлеещи се вълнички. Крисчън го нямаше. Протегнах се и се усмихнах. Хм... наказателно чукане плюс правене на любов за извинение. Комбинация за всеки ден. Зачудих се какво ли би било да си легнеш с двама мъже - с ядосания Крисчън и със сладкия Ще-Направя-Всичко-Което-Поже-лаеш Крисчън. Много ми беше трудно да преценя кой от двамата харесвам повече.

Станах и отидох в банята. Той беше там. Гол, само по хавлия около кръста. Бръснеше се. Обърна се и се усмихна широко. Изобщо не го притесни фактът, че нахлух така. Едно бях разбрала за него - той никога не заключваше вратата, никъде, ако е сам. Не

исках да мисля сега за това, прекалено тежка мисъл за сутринта.

- Добро утро, госпожо Грей - каза той, пръскаше навсякъде прекрасното си настроение.

- Добро утро и на теб - усмихнах се. Обичах да го гледам как се бръсне. Вдига брадичката си нагоре и бавно и внимателно прокарва ножчето в дълга линия. Улових се, че съвсем несъзнателно повтарям действията му. Вдигам брадичка нагоре, точно така, като него... Той се засмя, обърна наполовина сапунисаното си лице към мен и попита:

- Наслаждаваш ли се на шоуто?

- Едно от моите топ пет за всички времена - казах, а той се наведе и ме целуна бързо, като омаза лицето ми със сапун. „О, Крисчън, бих те гледала с часове!“

- Искаш ли да те обръсна пак? - прошепна дяволито и насочи самобръсначката към мен.

Свих устни, преструвайки се на сърдита.

- Не, другия път ще си направя кола маска.

Спомних си радостта на Крисчън в Лондон, когато разбра, че съм си обръснала космите долу. Беше ми любопитно какво е да нямаш косми там. А знаем за котката и любопитството. Разбира се, не го бях направила по стандартите на господин Взискателен...

- Какво си направила, по дяволите? - викна развълнувано Крисчън. Беше хем втрещен, хем ужасен, хем развеселен. Бяхме в стаята ни в Браунс Хотел, близо до Пикадили. Той седна в леглото, запали нощната лампа и ме загледа. Устата му - едно голямо отворено О. Беше някъде към полунощ. Придобих цвета на чаршафите в Червената стая и придърпах сатенената си нощ-ничка, за да се прикрия. Той грабна ръцете ми и ме спря.

- Ана!

- Аз... ами... обръснах се.

- Виждам, но защо? - каза ухилен до ушите.

Скрих лице в ръцете си. „Защо ме е толкова срам?“