E. L. James - Fifty Shades Freed

- Гладна ли си? - попита той след малко. Бях опряла глава на гърдите му и бях затворила очи.

- Умирам от глад. Тези... спортни дейности следобед явно са подействали добре на апетита ми. Но не съм облечена за вечеря.

- Силно се съмнявах, че късите ми гащи и потникът ми ще бъдат погледнати с добро око в трапезарията.

- В моите очи си прекрасна, Анастейжа. Освен това тази яхта е наша за цялата седмица. Можем да се обличаме както си искаме. Просто си решила да се храниш, без да се обличаш специално за случая. Вторник е, на Лазурния бряг сме, а и мислех да ти предложа да вечеряме на палубата.

- О, да, това вече наистина ми допада.

Той ме целуна - искрена, молеща прошка целувка. Хванати за ръце се отправихме към масата за вечеря, където гаспачото вече ни чакаше.

Стюардът сервира крем брюлето и дискретно се оттегли.

- Защо винаги връзваш косата ми на плитка? - попитах. Беше ми любопитно, нищо повече. Седяхме един срещу друг, кракът ми - увит около неговия. Тъкмо се канеше да вземе лъжичката за десерта. Застина. Лицето му помръкна.

- Просто не искам косата ти да се закачи на нещо и да те оскубя, без да искам - отвърна и за миг мислите му отплуваха нанякъде. - Може би е просто навик - каза замислено. Изведнъж очите му се отвориха широко, паника разшири зениците му.

Какво си беше спомнил? Нещо болезнено, нещо от онези години в детството? Не, не исках да му напомням за това. Пресегнах се през масата и сложих показалеца си върху долната му устна.

- Няма никакво значение. Не е нужно да ми казваш. - Усмихнах му се топло и окуражително и макар да изглеждаше притеснен, той бързо се отпусна. Целунах ъгълчето на устата му.

- Обичам те - казах и той ми се усмихна с онази срамежлива усмивка, от която ме заболяваше сърцето. - И винаги ще те обичам, Крисчън.

- И аз - каза тихо.

- Макар че съм толкова непослушна?

- Защото си толкова непослушна - усмихна се той.

Мушнах лъжицата през горената захар на десерта и поклатих

глава. Дали някога щях да го разбера? Хм... брюлето беше стра-хотно.

Стюардът разчисти чиниите от десерта и ни остави сами. Крисчън взе бутилката розе и напълни отново чашите ни. Огледах се, за да съм сигурна, че сме сами, и го попитах:

- Защо не трябваше да ходя до тоалетната?

- Наистина ли искаш да знаеш? - попита той с грейнали от страст очи, устните му бяха извити в полуусмивка.

- Искам. - Отпих от виното.

- Колкото по-пълен е мехурът ти, толкова по-силен е оргазмът, Ана.

Изчервих се.

- О, разбрах.