E. L. James - Fifty Shades Freed

Не му обърнах внимание. „Дали съм добре ли? Не, не съм добре!“ Не и след това, което ми бе направил. Едва ли щях да съм в състояние да се покажа по бански до края на медения месец, камо ли да облека отново този бански, за който бе платил толкова много пари. Мисълта ме взриви. „Как смее? Ще му дам да се разбере дали съм добре“. Треперех от гняв. Е, добре, и аз можех да се държа все едно карам тежък пубертет. Замерих го с четката за коса, обърнах се и излязох. Все пак си позволих да се обърна, за да се насладя на стреснатото му изражение, докато вдигаше ръце пред лицето си да се предпази. Четката се удари в ръката му и отскочи към леглото.

Излязох с гръм и трясък, тръгнах бързо по стълбите към палубата и оттам към носа на яхтата. Имах нужда от пространство. Трябваше да се успокоя. Беше тъмно, а въздухът - свеж, ароматен и успокоителен. Топлият бриз пръскаше ухание на жасмин, на бугенвилия - цялото крайбрежие бе обсипано с това прекрасно цвете. Миришеше на Средиземно море. „Феър Лейди“ плаваше грациозно по спокойните кобалтови води. Опрях лакти върху дървения парапет и се загледах в блещукащите светлини по брега. Поех дълбоко въздух. Влезе като балсам в тялото ми и напрежението бавно започна да се уталожва.

Усетих, че стои зад мен. Не го бях чула.

- Ядосана си ми - прошепна той.

А стига бе! Вярно ли, господин Шерлок?

- Колко ядосана?

- По десетстепенната скала - към петдесет.

- Толкова много? - Май наистина беше изненадан.

- Да. Толкова съм ядосана, че съм в състояние да направя нещо грубо и дори жестоко - изсъсках през зъби.

Той не каза нищо. Обърнах се и го изгледах. Той мълчеше. Просто стоеше и ме гледаше с широко отворени очи, изпълнени с безпокойство - и леко раздразнение. Познавах добре този поглед, и тъй като не бе направил и опит да ме докосне, това значеше само едно - той просто не разбираше.

- Крисчън, трябва да престанеш да гледаш на нещата само през собствените си очи и да ме задължаваш да изпълнявам всяка твоя команда. Разбрах какво искаш да ми кажеш още на плажа. И доколкото помня, направи такава сцена, че трябва да съм идиотка, че да не съм разбрала.

Той сви рамене и каза:

- Е, поне вече няма да си сваляш дрехите пред хората.

И това трябваше да оправдае това, което ми бе причинил!?

- Не искам да оставяш следи по тялото ми. Поне не толкова много. За мен това е категорично ограничение - изсъсках.

- Аз пък не искам да се събличаш пред хората. Това е категорично ограничение за мен - изръмжа той.