Той изстена и влезе дълбоко. И пак, и пак. Изгубих се в удоволствието. Опитвах се да разбера какво става с мен, да поема цялото това нещо. Беше като миксер в мозъка. Исках да опъна краката си, за да мога да контролирам идващия оргазъм, но не можех. Бях безпомощна. Бях негова, само негова. И той можеше да прави с мен това, което пожелае. В очите ми изскочиха сълзи. Беше прекалено интензивно. Не можех да го контролирам, нито да го спра. Не можех да спра и него. И не исках да го спирам. „Искам... искам... о, неее... това е прекалено...“
- Това е - изръмжа Крисчън - Усещаш ли го, бебчо?
Експлодирах около него, отново и отново, виках, пищях, докато оргазмът ме разкъсваше, изгаряше ме като лумнал в сухи гори пожар, помитащ всичко по пътя си. Сълзи се стичаха по лицето ми. Тялото ми пулсираше и трепереше.
Усетих как Крисчън коленичи, без да излиза от мен, дръпна ме нагоре в скута си. Закова главата ми с една ръка, а другата впи в гърба ми и свърши със свиреп вик, като диво животно, докато тялото ми продължаваше да трепери от нестихналите конвулсии. Беше изтощително. Беше... ад. Беше... рай. Хедонистично, лудо.
Крисчън бързо махна маската и ме целуна. Целуваше очите ми, носа ми, бузите ми. Изсуши с устни сълзите ми, стиснал лицето ми в ръцете си.
- Обичам те, госпожо Грей! Макар че ме ядосваш така често, ти ме правиш жив.
Нямах сили да отворя уста, да отворя очи, да му отговоря. Той нежно ме сложи да легна по гръб и излезе от мен.
Исках да протестирам, но успях само да мръдна устни. Той стана от леглото, махна белезниците и почна да разтрива китките и глезените ми. После легна до мен и ме дръпна в прегръдката си. Опънах крака. О, колко приятно усещане! Без съмнение това беше най-интензивният, най-опустошителен оргазъм, който бях преживявала. Наказателно чукане в стил Крисчън Грей Петдесет нюанса.
Май трябваше по-честичко да правя бели!
Събудих се, защото много ми се пишкаше. Отворих очи и не успях да се ориентирам веднага. Навън беше тъмно. „Къде съм? В Лондон? В Париж? О, да, на яхтата“. Усетих как се поклаща и как моторът мърка тихо. „Пътуваме? Странно“. Крисчън беше до мен. Работеше на лаптопа си. Беше по риза и спортни панталони. Бос. Косата му беше мокра. Усетих аромата на неговия лосион за тяло. И миризмата на Крисчън. „Хм“.
- Здрасти! - каза той и ме погледна топло.
- Здрасти. Колко време съм спала? - попитах и изведнъж ме досрамя.
- Само час.
- Плаваме ли?