E. L. James - Fifty Shades Freed

- Крисчън - молех го настоятелно. Усетих триумфалната му усмивка върху кожата си.

- Да те накарам ли да свършиш така? - попита. Устните му докосваха зърното ми. То се втвърди почти болезнено. - Знаеш, че мога да го направя. - Засмука силно, извиках, удоволствието мина като светкавица от гръдта ми до слабините. Размърдах безпомощно белезниците.

-Да.

- О, бебчо, би било прекалено лесно.

- Моля те...

- Шшт. - Зъбите му драскаха леко по брадичката ми, устните му обхванаха моите и той ме целуна. Езикът му влезе властно, а аз го посрещнах със същата страст, увивах моя около неговия. Усетих хладния вкус на джин и миризмата на Крисчън, на море. Той хвана брадичката ми и закова главата ми на едно място.

- Не мърдай, бебчо, искам те напълно неподвижна - каза в устата ми.

- Искам да те видя.

- О, не, Ана. Така ще почувстваш много повече. - И агонизиращо бавно влезе наполовина в мен. Ако не бях вързана, щях да го посрещна и да го поема целия. Но не можех. Той се отдръпна.

- Неее! Моля те, Крисчън!

- Искаш ли пак? - Гласът му беше дрезгав, съблазнителен, дразнещ почти толкова, колкото и движенията му.

- Крисчън!

Той плавно влезе наполовина в мен, а ръцете му ловко играеха със зърното ми. Това беше свръх удоволствието, свръх всичко, което можех да понеса.

-Не!

- Искаш ли ме, Анастейжа?

- Да! - молех.

- Кажи ми! - настоя той. Дъхът му бе тежък, груб. Влезе още веднъж до средата и излезе.

- Искам те! - шепнех - Моля те.

Чух как нежно въздъхна до ухото ми.

- И ще ме имаш, Анастейжа.

И изведнъж нахлу в мен с цялата си сила. Изпищях, извих глава назад, дърпах белезниците, бяха се превърнала в едно голо усещане, в сладка агония, навсякъде. А не можех да мръдна. Той застина и започна да движи хълбоците си, движенията му поразяваха всяка клетка във всеки един орган.

- Защо ме предизвикваш, Ана?

- Крисчън, спри...

Той влезе още по-дълбоко в мен, без да обръща внимание на молбата ми. Излизаше бавно и пак рязко и силно влизаше.

- Кажи ми. Защо? - изсъска той. Някъде по периферията на съзнанието ми мина мисълта, че говори през стиснати зъби.

Изскимтях нечленоразделно. Това беше прекалено много. Прекалено много, за да го понеса.

- Кажи ми!

-Крисчън...

- Трябва да знам, Ана!

Влезе рязко и усетих как наближавам края. Усещането беше толкова интензивно, от влагалището, през корема ми, през цялото тяло през ръцете и краката, та чак до впиващите се белезници.

- Не знам! - крещях - Защото мога! Защото те обичам. Моля те, Крисчън!