E. L. James - Fifty Shades Freed

- Мисля, че се разбрахме за това - казах през зъби. - Погледни ме! Само погледни! - Дръпнах потника надолу, за да види горната част на гърдите ми. Той ме гледаше в очите, дори не погледна надолу. Погледът му беше несигурен, напрегнат. Не беше свикнал да ме вижда толкова вбесена. Нима не разбираше какво е направил? Нима не виждаше колко е смешен? Исках да крещя, да ругая, но не посмях. Щях да го притисна прекалено много. Само Господ знае какво би сторил. Най-сетне той въздъхна, вдигна ръце и се предаде.

- Добре. - Признаваше грешката си. - Разбирам.

И слава богу!

- Съжалявам. Моля те, не ми се сърди. - Прокара ръка през косата си. Изглеждаше виновен и наистина съжаляваше.

- Понякога се държиш като пубер - скарах му се аз, но гневът в гласа ми беше изчезнал и той усети промяната. Направи крачка към мен, предпазливо вдигна ръка и прибра косата ми зад ухото.

- Знам - въздъхна. - Трябва да се науча на толкова много неща...

Сетих се за думите на доктор Флин. „В емоционално отношение Крисчън е юноша, Ана. Напълно е пропуснал тази фаза от живота си. Насочил е цялата си енергия към бизнес успеха си и е надминал всякакви очаквания. Само че емоционалният му свят трябва да навакса“.

Сърцето ми се сви.

- Това важи за двама ни - въздъхнах, внимателно вдигнах ръка и я поставих върху гърдите му, там където тупкаше сърцето му. Той не трепна, не се отдръпна както преди, но все пак се стегна. Сложи ръката си върху моята и се усмихна срамежливо.

- Ето, току-що научих, че имате доста як замах и се целите добре, госпожо Грей. Никога не бих повярвал, ако не го бях видял с очите си. Но нима не съм склонен да те подценявам винаги и във всяко отношение? Точно затова успяваш да ме изненадаш.

- Упражнявала съм се с Рей. Мога да уцеля право в десятката, включително с пистолет. И не е зле да не забравяш тази подробност - казах гордо.

- Да, ще запомня, госпожо Грей. Освен това ще положа нужните усилия всички остри предмети да бъдат скрити, а достъпът до пистолет да ти бъде забранен - засмя се той.

- Мога да съм доста изобретателна - отсякох.

- Така е - прошепна той, пусна ръката ми и ме гушна до гърдите си. Зарови нос в косата ми. Обвих го с ръце, притиснах го до себе си и буквално усетих как напрежението го напуска, докато вдишваше аромата на косата ми.

- Ще ми простиш ли?

- А ти на мен?

Почувствах усмивката му.

-Да.

- И аз на теб.

Стояхме прегърнати. Забравих всичко. Пубер или не, но този емоционално подрастващ младеж миришеше божествено. Как можех да му устоя?