E. L. James - Fifty Shades Freed

- Ей - каза нежно той и свали ръцете ми. - Не се крий. - Беше захапал устната си, за да не избухне в смях. - Кажи ми защо? Защо? - Очите му танцуваха весело по тялото ми. „Какво му е смешното?“

- Престани да ми се смееш!

- Не ти се смея. Извинявай! Просто съм... щастлив. О, кажи ми защо го направи?

Поех дълбоко дъх.

- Тази сутрин, след като тръгна за срещата си, влязох да си взема душ и се сетих за правилата ти.

Той примигна. Хуморът в очите му се изпари; гледаше ме изпитателно и сериозно.

- И си отбелязвах наум какво мисля сега за повечето от тези неща. Сетих се за козметичния салон и си помислих, че би те зарадвало. Това искаше преди. Но нямах чак толкова смелост да ида на кола маска... - Гласът ми изчезна в тих шепот.

Очите му запламтяха, но вече не весело: не се усмихваше на глупостта ми, а ме гледаше с любов.

- О, Ана - каза задъхано, наведе се и ме целуна нежно. - Ти ме омагьосваш все повече и повече. - Устните му докосваха моите, дланите му стискаха лицето ми.

След този така вълнуващ нежен момент той се облегна назад на лакът и хуморът се върна в очите му.

- Мисля, че трябва да направя щателна инспекция на творбата ви, госпожо Грей.

- Моля? Не! - Сложих ръце пред обезлесената площ. „Трябва да е напълно откачил, ако си мисли, че ще му позволя!“

- О, не, Анастейжа, няма „не искам“ - каза той, хвана ръцете ми, закова ги от двете страни на тялото ми и падна на колене между краката ми. Погледна ме с онези очи, които можеха да подпалят всека запалима материя, и преди да пламна като пра-хан, се наведе напред, сложи устни върху пъпа ми и много бързо слезе до устните на влагалището ми. Свих се от сладката болка на желанието и ща не ща се предадох на съдбата си.

- Я да видим какво имаме тук? - каза той и ме целуна там, където сутринта все още имаше косми. После прокара двудневната си четина по кожата ми.

Писнах. Мястото беше много чувствително.

Очите му се стрелнаха към моите, пълни с копнеж и жажда.

- Мисля, че си пропуснала няколко косъмчета - каза и се наведе да огледа.

- Ами... - измънках, с надеждата това да сложи край на меко казано смущаващата обстойна проверка.

- Хрумна ми нещо! - Той скочи и чевръсто се отправи към банята.

„Какво е намислил?“

Върна се бързо. Носеше чаша вода, четката си за бръснене, сапун, кърпа, моята самобръсначка и канче. Постави водата, четката, сапуна и самобръсначката на нощното шкафче, кърпата остана в ръката му. Погледна ме.