Един от нас

Повечето от спомените бяха съвсем недвусмислени. Никога не ми казваха защо клиентът ги оставя, но общо взето, бе лесно да се отгатне. Веднъж седмично един губеше факта, че е женен, и докато прекарваше следобеда с гаджето си, се чувстваше по-малко виновен. Ръководен кадър губеше напътствията от майка си за морално поведение, за да се пребори по-лесно със свой колега. Една жена, само и само да намери малко спокойствие, искаше да забрави нещо грубо, което казала на малката си сестра, просто минута преди някаква кола да връхлети върху нея на тротоара и да я лиши от живот.

Сексуални експерименти между еднополови непълнолетни. Финансови злоупотреби. Мъчителни следобеди с полулегални проститутки. Обикновените дребни грехове.

Други бяха по-чудновати. Откъслечни като например котка, ходеща по стена, която благополучно скача на земята, а след това завива зад ъгъла и изчезва; лице на момиче, което се смее, а над него вятърът леко поклаща клоните; звук на поточе, бълбукащо край отворен прозорец на спалня през нощта. Не получавах никакъв контекст — просто такива кратки фрагменти от спомени — и нямаше как да разбера защо някой си може да плати пет хиляди долара, за да си отдъхне от тях.

Беше доста странно да прекарвам по един следобед в седмицата с убеждението, че съм женен за някой си Дейвид, но аз съм общо взето нормален човек и разбирах, че не бих могъл да забравя нещо такова, ако то наистина се е случило. Някои от откъсите съдържаха силни елементи от личностната характеристика на собствениците си — малки паралелни вселени, случайни проблясъци от други възможни животи и съдби. Но повечето спомени вече бяха свикнали да бъдат поставяни някак си встрани и всъщност не ме объркваха. Ограждах ги с достатъчно самосъзнание, за да обезсиля истините, които те претендираха да означават, а след определеното време клиентите си ги вземаха обратно и те напускаха паметта ми. Можех да си спомня бегло за това, което съм носил като спомен, но до объркване не се е стигало. Мога също така да кажа, след като се освободя от даден спомен, какво е било моето изживяване и какво е било изживяването на другия човек.

Не зная дали е имало странични ефекти. Може би малко. Започнах да се изморявам по-бързо и да лудувам по-рядко, но това може да се отдаде на редица неща. Бях по пътищата прекалено дълго време. Може би наближаваше денят, в който отново трябва да се установя някъде. Но за да сторя това, трябваше да се откажа от работата със спомените и сънищата, тъй като една неподвижна цел е лесна плячка за федералните власти. Знаех, че това, което правя, е безобидно, но те вероятно не биха сметнали така. Не съм сигурен, че тогава вече съм бил склонен да се откажа от печеленето на пари по този начин, пък и не знам дали Стратън щеше ми разреши. Стоеше въпросът и при кого да се установя. В Лос Анджелис имах добри приятели като Дек например, но нищо сериозно от другия пол. Трябва да си призная, че не е имало такъв човек вече повече от три години. Повечето мъже дълбоко в себе си вярват, че съществува нещо, което те са в състояние да направят, някаква промяна в живота, която да им помогне да намерят този специален човек. Да намерят колкото се може повече такива и, за предпочитане, с готини бисексуални приятелки. Моят живот бе непрекъснато пътуване, но аз и непрекъснато търсех. Отредената за мен жена! Вярвах, че ако продължавам да търся, рано или късно, в някой непознат град, в някоя непозната област, някой ден ще завия зад ъгъла и ще я намеря — жената, която също ме е търсила през цялото време. Това беше моята версия на диренето, което предполагам все трябва да започне отнякъде. А също така имах и подозрението, че вече съм притежавал този човек и следата е свършила там.

И така, аз продължавах да се грижа за отломки от живота на други хора и от време на време си мечтаех някой за разнообразие да ми остави и хубав спомен. Случваше се да пофлиртувам и с някоя целувчица, само и само да заглуша шума от лошите спомени на другите хора. Открих какво значи да бъдеш друг човек, открих, че съм станал по-малко склонен да нося оръжие. Понякога получавах и силни главоболия — достатъчни, за да ме изкарат от строя за по няколко дни.

Но през повечето време бях добре и когато се нуждаех от мотив за работа, просто поглеждах как парите в сметките ми се увеличават.

Всичко вървеше добре до преди три дни!

* * *

Трябваше да се сетя доста по-рано! Ако не друго, отключената врата на апартамента трябваше да ми подскаже. Нали по-добре от всеки друг знаех какво става в главата й. Но нямах основание да си мисля, че е в състояние да извърши нещо глупаво. Всъщност по-скоро обратното.