Един от нас

Щях да продължа, но се спрях — езикът ми сякаш се върза при споменаване на името й. Нарочно и с огромно усилие на волята не бях мислил за нея от момента, в който беше оставила апарата пред дома на Дек предната нощ. Нямах намерение да го правя и сега.

Травис поклати глава.

— Не за това си тук — поне за момента. Трябва да говоря с теб за нещо друго. Искам просто да разбереш, че нашия разговор се провежда в рамките на определени параметри.

Взех си цигара от пакета пред мен и я запалих.

— Добре. Казвай.

— Кажи ми какво знаеш за Рей Хамънд.

Вдигнах рамене.

— Високопоставено ченге, убит в Калвър сити преди седмица. Разбойническа работа, казват.

Травис поклати глава.

— Друго?

— Това е всичко, което знам.

— Глупости. Знаеш, че мога да те арестувам във връзка със съвършено друг случай, а ето че сега четирима души, които, както разбирам впоследствие, много приличат на заподозрените в убийството на Хамънд, изведнъж се намесват и искат да те предадем на тях. Три ченгета бяха убити или много тежко ранени в последвалата престрелка, което е доказателство за изключителното желание на ония да се присъединиш към тяхната компания.

— Не всички ми имат зъб като теб — казах аз. — Всъщност аз съм доста известен човек.

— Не се и съмнявам. — Травис придърпа стола на другия край на бюрото. — Въпреки че май не им пукаше особено дали си се отървал жив или не.

Той стисна юмрук и го постави на масата.

— Това е все едно чук, Хап — каза той и на петнайсетина сантиметра постави другия си юмрук. — А това е наковалнята. Познай къде се намираш ти.

Погледнах в огледалото и се видях, че съм съвсем сам. Изглеждах уморен, стар и бледен и тогава ми хрумна идеята, че в стаята за наблюдение наистина няма никой и че поради определена причина Травис наистина настояваше да говорим насаме. Това можеше да означава, че на хоризонта има и нещо друго освен разходката към арестантските помещения на долните етажи. Беше време да стана учтив.

— Не зная кои са те — казах аз и Травис се облегна на стола. — Вчера сутринта двама от тях дойдоха в апартамента ми. Успях да избягам и прекарах предобеда извън Грифит. В „Проуз“ ги видях за втори път.

— Където бе дошъл да вземеш машината за спомени.

Нямаше смисъл да лъжа:

— Да.

— Искаш ли да ми кажеш защо ти е била необходима?

— Не — отвърнах аз, — не искам. Но ако ти искаш да научиш нещо повече по този въпрос, аз няма да говоря, докато не се обадя на адвокат.

Травис се наведе към мен:

— Знаеш ли какво си мисля? Мисля, че работиш като лице, на което прехвърлят, спомени!

Той се пресегна под масата и извади една кутия. В нея бе приемникът на сънища, опакован в пликче за веществени доказателства.

— Беше намерен в джоба ти, когато те задържахме. Заради оня проклет адвокат, който разби на пух и прах казуса с прехвърлянето на сънища, няма как да установя дали притежаването на такова устройства е законно или не. Но като се има предвид, че всички поемни лица на спомени, задържани досега, са започнали със сънища, а също и фактът, че ти се опитваше да се добереш до машина за спомени, мога да направя сериозен опит да използвам това като доказателство, че си забъркан в противозаконни дейности по отношение на спомените.

— Мога ли вече да се обадя по телефона?

— Какво друго знаеш за типовете с костюмите?

— Нищо.

— Защо те търсят?

— Нямам представа — излъгах аз.

— Имаме основания да вярваме, че освен четиримата от кафето има забъркани още двама. Така ли е?

— Възможно — подхвърлих му аз.

— Защо мислиш така?

Казах внимателно:

— Двама дойдоха в моя апартамент. В кафето бяха четирима. Или двама от тях са били едни и същи, или не. Ако не, значи общо са шест.

— Не го казваш, защото, например, си говорил със стареца от магазина, близо до мястото на убийството.

— Кой пък е този старец?

— Понеже, ако си разговарял с него, това ще означава, че се интересуваш от смъртта на Хамънд.

— А аз не се интересувам.

— Независимо от факта, че основните заподозрени силно се интересуват от теб.

— Точно така.

— Откъде знаеха как да те намерят и в двата случая?

Казах истината:

— Нямам представа.

Травис кимна и погледна към прозореца на стената зад мен. Изгасих цигарата си и зачаках.

— Ще ти го кажа направо — продума той най-накрая, — защото едно време те харесвах и за да те накарам да разбереш, това е последното ми предложение! Твоето престъпление се върна в банката данни, всички свидетели са живи и умствено нормални, притежаваме и приемника на сънища. Каквото и да стане — ти потъваш!

— Не искаш ли да извикаш някой мадама от отдела по маркетинг, че да ти помогне при преговорите? Такава сделка засега не ми се нрави много.

Травис не ми обърна внимание: