Единствена любов

Дариъс не намали темпото, с което се придвижваше напред, и протегна ръце, за да се убеди, че пътят му е чист. Тормент го следваше неотлъчно, а ехото от стъпките им му помогна да прецени, че са стигнали до края на коридора. Спря точно навреме и опипом намери резето на вратата. Симпатът не беше губил време да я заключи. Дариъс отвори със замах тежката дървена врата, в дробовете му нахлу свеж въздух и той зърна поклащащия се фенер далече пред себе си в полето.

Дематериализира се и прие форма съвсем наблизо. Достигна мъжа симпат и жената вампир в близост до обора, където блокира пътя им и похитителят беше принуден да спре.

Гълтачът на грехове опря треперещата си ръка, в която държеше нож, до гърлото на заложницата си.

— Ще я убия! — изкрещя. — Ще я убия!

Притисната до него, жената не се опитваше да се измъкне, не се молеше да бъде спасена или освободена. Просто се взираше напред, а очите й бяха напълно апатични. Лицето й, осветено от лунната светлина, беше бледо като на мъртвец. Сърцето може и да биеше в гърдите на дъщерята на Сампсън, но душата й беше мъртва.

— Пусни я — заповяда Дариъс — остави я да си тръгне и ще пощадим живота ти.

— Никога! Тя е моя!

Очите на симпата блестяха в червено и осветяваха зловещо нощта. Младостта му и паниката, обаче, изглежда го правеха неспособен да използва най-мощното оръжие на расата им. Дариъс беше в готовност за психическа атака, но гълтачът на грехове не направи опит да нахлуе в съзнанието му.

— Пусни я — повтори Дариъс — и няма да те убием.

— Аз се обвързах с нея! Чувате ли ме? Обвързах се с нея!

Тормент насочи оръжието си право към мъжа, а Дариъс беше впечатлен от хладнокръвието му. За първи път бе на бойното поле, при това имаха случай на отвличане, симпат... И момчето се намираше насред всичко това, без да се поддава на чувствата си. С преднамерено спокойствие Дариъс продължи да убеждава противника им, като в същото време отбеляза гневно, че нощницата на жената беше изцапана.

— Ако я освободиш...

— Нямате какво да ми дадете, което да струва повече от нея!

В този напрегнат миг прозвуча тихият глас на Тормент.

— Ако я пуснеш, няма да те застрелям в главата.

Заплахата си я биваше, помисли си Дариъс. Но, разбира се,

Тормент не би се осмелил да стреля, защото рискът да рани жената беше прекалено голям, дори куршумът да се отклонеше само на сантиметър.

Симпатътзакрачи заднишком по посока на обора, като влачеше жертвата си със себе си.

— Ще я разпоря.

— Ако тя е толкова ценна за теб — отговори Дариъс, — как би понесъл такава загуба?

— По-добре да умре с мен, отколкото...

Бам!