Сейнт Луис, Мисури, 14 април (Асошиейтед Прес). Това, от което някои официални източници се страхуваха, че ще се превърне в трети ден на безредици, свърши тази сутрин, когато две хиляди облечени в защитни брони полицаи, въоръжени с палки и сълзотворен газ, разпръснаха десетте хиляди протестиращи. Безредиците, прекъснали конференцията на Световната търговска организация, провеждаща се тук, бяха превърнали центъра на Сейнт Луис в нещо, прилично на военна зона, като щетите от пожарите се оценяват на 15 милиона долара.
Протестиращите смятат, че СТО пренебрегва чистотата на околната среда и правото на равнопоставен труд в неразвитите страни. Въпреки че от подобни демонстрации в Сиатъл преди четири години властите в Сейнт Луис имаха представа какво да очакват, полицията срещна сериозни затруднения. „Готвехме се шест месеца — каза началникът на полицията Едуард Гейнс на пресконференция. — Обаче тези анархисти се оказаха далеч no-организирани, отколкото в Сиатъл. Слава богу, че накрая успяхме да ги изтощим.“
2.
—
— Ал предложи на началника на полицията да го вмъкне в изявлението си — каза армейският генерал.
— Обаче началникът нямаше представа какво е станало — обади се военният аналитик. — Абсолютно успешна операция.
Екипът се допълваше от още двама подполковници и висока жилеста жена. Споменатата от генерала Ал (галено от Алиша) бе облечена в каки костюм с панталон, приличен на униформа. Заедно с всички останали тя седеше в облицованата с тъмна ламперия всекидневна. Столовете им с високи облегалки бяха наредени пред огромен екран, върху който мощният лъч на видеопрожектора зад тях показваше записани от въздуха кадри от кризата.
Репортажът на Ен Би Си току-що бе свършил. Започна синтезирана версия на Си Ен Ен. Най-напред показаха сбит репортаж от безредиците от първия ден. Протестиращите заемаха целия път от стадион „Буш“ и сградата на Федералния съд до огромния Америка Сентър, където се провеждаше конференцията на Световната търговска организация. До вечерта центърът на Сейнт Луис бе парализиран. На екрана се виждаше ясно как протестиращите трошаха всички прозорци, попаднали пред погледите им. Обръщаха колите по пътя си и ги палеха. Пламъците проблясваха в пръснатите по тротоара парчета стъкло.
Подбраните от редактора кадри от втория ден показаха още повече протестиращи, изпълнили улиците и чупещи кой каквото намери. На свиканата пресконференция кметът обяви извънредно положение и заповяда гражданите да избягват централната зона на града.
Обаче на третия ден градската полиция, заедно с щатската и Националната гвардия, имаше числено превъзходство и организира контраатака. На екрана се виждаше как с помощта на сълзотворен газ те насочват протестиращите по „Маркет“, „Честнът“ и други централни улици към Мемориъл Парк. Там, в зелените площи около извисяващата се над главите им Гейтуей Арч, отстъпващите тълпи стъпкаха палатковия лагер, който си бяха устроили.
Един от кадрите показваше бързо и разтревожено говорещ репортер, докато над главата му камерите, наблъскани в един хеликоптер, следяха неотстъпно как тълпите биват изтласквани отвъд арката. Протестиращите хвърляха камъни и бутилки към неуморно настъпващите полицейски части. Една от бутилките бе пълна с някаква течност и в гърлото й бе напъхан парцал. Намираше се в ръцете на млад човек и в момента, в който тя полетя, камерата я проследи как описва дъга, разбива се и избухва в пламъци. „С противогазите, каските, щитовете и защитните си брони, полицаите приличат на «армия от робокопи»“, каза задъхано репортерът. Без да обръща внимание на пламтящия бензин и камъните, полицията изстрелваше флакони със сълзотворен газ. Около протестиращите се кълбеше толкова много дим, че едва се виждаха.