Единственият оцелял

— Има нещо под м…

Изведнъж един от хората му изстреля дълъг откос в тъмнината. Пламъкът, потрепващ в края на дулото, освети набръчканата повърхност около тях, от мъртвите клони на дърветата се разхвърчаха трески, мъжете се разпищяха като девици и само след секунда всичко живо стреляше напосоки в тъмнината. Дясната ръка на Брадок бе разкъсана от попадение. Загуби равновесие и падна назад — мръсната вода нахлу в устата и носа му.

Под водата трясъкът от автоматите се чуваше приглушено. Без да изпуска оръжието си, Брадок се мъчеше да преодолее тежестта на дърпащата го назад раница и се опитваше да се изправи. Накрая успя да изплува на повърхността, вдиша трескаво, но ушите му писнаха от оглушителната стрелба наоколо. Покрай главата му се стелеше гъст дим, наситен с миризма на кордит.

Заслепен от блясъка на изстрелите, той ревна:

— Прекрати огъня! Прекрати огъня!

Страхът го беше стиснал за гърлото толкова здраво, че едва успя да познае гласа си. Леко пресипналият му плътен баритон се бе превърнал в жалко, треперливо скимтене.

В лявото му рамо попадна куршум и ударът отново го просна по гръб във водата. В гърлото му като че ли се впиха зъби. Не! Блатото е мой приятел! Алигаторите са…

Когато отново се подаде с усилие над повърхността, потъвайки в трясъка и проблясъците на паническата стрелба, задната част на главата му бе отнесена от куршум.

ЧАСТ ПЪРВА Преценка на опасността

1.

Обувките и часовникът. Кавано отдавна бе научил, че една от тайните да си способен протектор е да обръщаш внимание на часовника и обувките. Да вземем например мокасините. Човекът, който ги носи, едва ли може да е обучен похитител или поръчков убиец, защото опитният престъпник знае колко е лесно да изгубиш мокасина си, ако побегнеш или се наложи да се биеш. За тази работа стават само кубинки — или изобщо обувки с връзки. Тънките подметки също са показател, че собственикът на такива обувки е малко вероятно да представлява сериозна заплаха, тъй като дебелите подметки са едва ли не задължителни в боя. Разбира се, притежателят на мокасини или на обувки с тънка подметка също можеше да се окаже заплаха, но в този случай Кавано поне щеше да разбере, че си има работа с аматьор.

Часовниците също даваха на Кавано важна информация. Много от хората от тази среда, обучени през 70-те или 80-те, носеха на китките си ролекси за гмуркачи или за пилоти. Причините за това са две. Първата е издръжливостта на тези часовници при екстремни ситуации — задължително изискване на всеки специалист. Второ — при спешни случаи ролексът се превръща в малко преносимо състояние, което винаги можеш да продадеш.

Не че всеки с ролекс събуждаше подозрение у Кавано. Собственикът му трябваше да бъде някъде над четиридесет години, че и по-стар, да отговаря по възраст на обучение, проведено през 70-те или 80-те. Освен това хората от тази среда с обучение от онова време проявяваха предпочитания към маратонки, дънки, тениски и якета (често кожени), когато ставаше дума за работа. Якето обикновено трябваше да е с малко по-голям размер, за да може да прикрива оръжието. За неопитното око човек, отговарящ на това описание, не би изглеждал необичайно, но такава личност би накарала Кавано сериозно да се замисли.

Колегите му, получили обучението си през 90-те и след това, имаха по-различен профил. Бяха по-млади, разбира се, и часовника, който предпочитаха, бе евтин и незабележим, но все пак способен да понесе удари — нещо от рода на гумираните часовници за гмуркачи, работещ и като хронометър, и който може да се купи от всеки приличен магазин за спортни стоки. Предпочитаха туристически обувки (здрави, дебели подметки), широки рибарски панталони с дълбоки джобове (за да скрият оръжието), торбест пуловер (за да скрият оръжието) и малка раница (за да скрият оръжието). Като се прибави към това и неособено развитото чувство за мода у по-голямата част от хората на улицата, човек, отговарящ на това описание, не би се сторил подозрителен на никого, освен на агент-протектор — какъвто бе Кавано.