Единственият оцелял

— Екипът е на работа — обърна се Дънкан към Прескот — и не бива да пие вино, но това не означава, че и вие не можете. Ще ви предложа нещо, което ме увериха, че било добро и се казва „Кианти Класико“.

Прескот кимна в знак на одобрение.

Роберто втъкна снежнобялата салфетка в яката на ризата си и тъмната му козя брадичка изпъкна още по-ярко.

— Човече, не съм ял гулаш от сто години.

— Това не е гулаш. Това е Бьоф Строганоф — смъмри го Чад. — Измислен е от французин готвач, работещ при някакъв руски аристократ към края на деветнайсети век. Аристократът се казвал граф Павел Строганов. И както винаги става, парите и властта обират всичкото внимание, докато никой вече не си спомня името на готвача, създал блюдото.

— Мислил ли си да се захванеш с честна работа и да отвориш ресторант? — попита го Кавано.

— През цялото време мисля за това — отвърна Чад, — но знам, че миризмата на оръжейна смазка ще ми липсва.

— Страшно вкусно. — Ентусиазмът, с който Прескот се нахвърли върху яденето, впечатли всички. — Но вътре има нещо, което не мога съвсем да разбера… Горчицата и киселата сметана, ясно… Но…

Чад с интерес загледа как Прескот опитва вкуса на поредната хапка със замислен вид.

— Сос от стриди? Това ли усещам? Сос от стриди?

— Две супени лъжици. Знаете какво ядете.

— А ето го и виното. — Дънкан показа на Прескот етикета, после му сложи и чаша.

Прескот направи същата демонстрация и с виното, примлясквайки и отправяйки замислен взор в тавана. Дънкан обаче не го остави да се разпростира за сорта грозде и от кое лозе е брано.

— Опитах се да се обадя на моите хора в Агенцията за борба с наркотиците, за да науча нещо повече за Ескобар, но днес е неделя, така че не можах да се свържа. Утре пак ще опитам. А дотогава трябва да уточним доста неща.

Той погледна към Кавано, който остави вилицата и започна импровизираната оперативка.

— Трябва да разберете, че етапите на изчезване са четири — подхвана той. — Първият е нова самоличност и нови документи за нея, особено кръщелно и номер на социалната осигуровка. Вие ще искате да сте уверен, че правителството няма да поставя под въпрос вашия номер на социалната осигуровка. Един от начините да се направи това е да приемете самоличността на човек, починал преди доста време — някой без живи близки роднини, които биха могли да опровергаят твърдението ви. Тези условия се изпълняват, като в старите вестници се търси материал за загинало цяло семейство — да речем, при пожар или някакво друго бедствие. След това се взима номера на социалната осигуровка на дете от това семейство, което би било приблизително на вашата възраст, ако е било останало живо. Много родители вземат номер на социалната осигуровка за своите новородени деца. Молбите за такова нещо се пазят в болниците заедно с останалата редовна информация. В някои щати пишат номера на осигуровката дори и на смъртните актове, а те са документ, с който човек може да се снабди лесно — просто въпрос на достъпни до широката публика архиви.

— Да приемем, че придобиването на номера на някой друг е незаконно, разбира се — вметна Дънкан. — Затова никога не предлагаме тази услуга на клиентите си. Само ги учим как да го направят.

— Разбирам — каза Прескот.

Кавано продължи:

— За средна степен на заплаха това е доста добър начин да се приеме нова самоличност.

— Но не и дуракоустойчив. — Роберто избърса устни със салфетката и се включи в разговора. — Понякога правителството проявява интерес към някой номер, който не е бил използван с години и изведнъж се появява по данъчните декларации, което идва да каже, че освен онези, които те преследват, в търсенето се включва и правителството и ти лепва обвинение по федерално престъпление.

— Точно така — кимна Кавано. — А степента на заплаха от Ескобар е твърде сериозна, за да си позволим да ви оставим така.

— Това, което искаме да ви предложим — подхвана Дънкан, — е скъпо — много повече от стоте хиляди долара, които уговорихме по телефона.

— Искате да вдигнете цената? — Прескот остави ножа и вилицата.

— Като се има предвид какво се случи днес — каза Дънкан, — просто нямам друг избор.

— С колко? — сви вежди Прескот.

— С още четиристотин хиляди.

Прескот го гледаше, без да мига.

— Вие сте ме проверявали?

— Да.

— Знаете, че патентите ми са ме направили много пъти милионер.

— Да.

— Благодарение на Протектив Сървисис аз не съм в ръцете на Ескобар. Всъщност, като се има предвид какво направи Кавано, а и всички останали до този момент за мен, без да смятаме и това… — Прескот обхвана с широк жест обстановката наоколо. — …половин милион долара ми звучат като добра сделка. Утре сутринта ще уредя прехвърлянето по вашата сметка.

— Сто хиляди долара от тези пари — продължи Дънкан — не бива дори да припарват до нашата сметка. Докато ви научим как да прикриете електронната следа от прехвърлянето, искам тези сто хиляди да бъдат преведени на някой друг.

Дънкан бутна към него листче хартия, на което беше написано име на банка, придружено от ред цифри.

— На специалист, който има начин да ви осигури чисто нов и неизползван номер — каза Кавано.