Единственият оцелял

— Да, скоростта и подреждането им във въздуха говорят, че може да са хеликоптери.

— Какво става? — чу се напрегнатият глас на Прескот зад тях.

— Още не знаем — отвърна Кавано. — Може би изобщо не ни засяга.

— В момента, в който се появиха на екрана, насочвайки се нагоре по Хъдзън — каза Трейси, — стана ясно, че следват точно плана на полета, който попълнихме на летището.

— Съвпадение? — попита Дънкан.

— Може би — отвърна Чад. — Малките летища нагоре по течението на Хъдзън са много, без да споменаваме и това край Олбъни. Може да кацнат на едно от тях. Някоя фирма може да има вила наблизо или нещо такова. По дяволите, може и да са политици, тръгнали към столицата на щата.

— Може — каза Трейси. — Но може и да не са.

— Какво ще правим? — попита Прескот.

Никой не откъсна поглед от екрана.

— Ако това са хора на Ескобар, тръгнали да ни търсят — каза Роберто, — направлението, дето го попълних в плана на полета, е много мъгляво, за да ги доведе дотук. Има много планини и долини. Дори и през деня могат да се скъсат от търсене и пак да не ни намерят.

— Вижте — посочи Трейси към екрана, където трите светещи точки се разделиха, премествайки се на запад от реката.

— Насочват се към планините — каза Чад.

— И се разделят — добави Кавано. — Пестят време. Всеки търси по една долина.

— Но дори и с уреди за нощно виждане не могат да открият нещо, което да ги насочи къде сме — поклати глава Роберто. — Сигурно си мислят, че сме кацнали в някоя ферма и хеликоптерът ни е скрит в хамбара.

— Освен това, ако са излетели от Титърбороу, след час, час и нещо трябва да заредят — каза Кавано.

— Вижте — посочи Трейси отново.

На екрана трите светли точки летяха назад и напред над отделни райони.

— Претърсват систематично — забеляза Дънкан.

— Но го правят много бързо — каза Кавано. — Дори да имат уреди за нощно виждане, трябва да се движат по-бавно, за да не пропуснат нещо.

На екрана трите точки бързо се преместиха над три нови района.

— Господи… Никой не може да прави визуална проверка над долина толкова бързо, дори и през деня — промърмори Трейси.

— Освен ако проверката не я правят по този начин — вметна Чад.

— Какво искаш да кажеш?

— Не визуално.

Останалите от групата веднага разбраха за какво става дума. Всички се обърнаха рязко към Прескот.

Пребледнялото му лице контрастираше с тъмните му очи, разширени от уплаха. Той също разбра за какво става дума.

Кавано се обърна отново към екрана.

— Инфрачервени сензори?! Термосензори?!

Точките бързо се придвижиха над следващите три района.

— Божичко! — възкликна Роберто. — Това обяснява всичко. Търсят топлинното изображение на хеликоптера. Двигателят е изстинал, но за метал термоскенерът дава изображение, различно от това на дърветата или пръстта. Ще успеят да разпознаят формата на хеликоптера, която ще е различна от тази на околните дървета.

— Освен това — добави Трейси — площадката за кацане все още задържа топлината от слънцето, която бетонът е събирал цял ден.

— А топлината от фермите и селскостопанската техника няма ли да ги заблуди? — попита Прескот.

— Не — поклати глава Дънкан. — Къщи или камиони излъчват съвсем друго топлинно изображение. Освен това в тази долина теренът е много пресечен и наоколо няма никакви ферми. Топлинното изображение на площадката ще бъде ясно очертано насред гората.

Прескот разбута групата и впери поглед в екрана.

— След колко време ще са тук?

— При подходяща височина, с увеличители на сензорите, те могат бързо да покрият големи пространства — отвърна Трейси. — При тази скорост на търсене ще бъдат тук след десетина минути.

— Това не може да бъде — каза Дънкан.

— Какво значи „не може да бъде“? — В гласа на Прескот прозвуча паническа нотка. — Може да бъде — и то става пред очите ти!

— Дори с всичките си пари Ескобар няма откъде да намери три хеликоптера за толкова кратко време, и то с термосензори — отбеляза Дънкан. — Това е много специална апаратура. За да сложиш ръце на нея, трябва преди това да си изработил много добър план.

— Тогава откъде, по дяволите, е намерил термосензорите? — попита Чад. — Тук нещо не се връзва. Освен…

— Какво? — попита Роберто.

— Това не са хора на Ескобар. — Дънкан отново се обърна към Прескот: — Има ли още някой, от когото да се страхувате? Кой друг може да ви преследва?

— Никой. Ако тези хеликоптери не са на Ескобар, нямам никаква представа чии могат да бъдат.

На радара трите точки неуморно се местеха от район на район, приближавайки се все по-близо до центъра на екрана, където бяха бункерът и хеликоптерът.

— Които и да са, пипат добре — отбеляза Дънкан. — Какво още имат в тези хеликоптери?

— Може би е време да започнем да се притесняваме за ракетите, за които говорихме по-рано — каза Чад.

— Моментът на истината настъпи — обяви Трейси. — Трябва да вземем решение.

— За какво говори тя? — попита Прескот.

— Да останем или да бягаме — отвърна Трейси. — Ако останем, не знаем дали могат да си пробият път със сила в бункера. Но ако побегнем…