Единственият оцелял

— Отначало новият живот се струва на хората примамлива идея — подзе Кавано. — Човек избягва по този начин от враговете си. Ново начало. Шанс да коригираш грешките и да започнеш наново. Бедата е там, че с миналото трябва напълно и безостатъчно да се скъса. Семеен ли сте, господин Прескот?

— Не.

— Нямате бивша съпруга? Деца в колежа?

— Не. Работата непрекъснато пречеше на създаването на семейство.

— Приятелка?

— Не.

— Приятел?

— Не съм гей — отвърна раздразнено Прескот.

— Това е чудесно. От няколко години се занимавам с този бизнес и за първи път се сблъсквам с човек, който няма никакви сериозни социални връзки. Казахте, че майка ви е починала. А баща ви?

— Също.

— С други думи — на света няма никого, комуто да липсвате, ако изчезнете.

— Горе-долу. — Прескот сведе смутен поглед надолу. — Да.

— Това ще улесни нещата — каза Кавано, — защото пълното скъсване с миналото означава никога да не се свързвате с родителите си, ако те бяха живи, с роднините или с приятелите си. При положение че имахте жена и деца, щяхме, ако вие искате, да направим така, че да споделят с вас този нов живот, но те биха имали роднини и приятели, на които да липсват, и най-накрая някой — вие или член от семейството ви — щеше да се изкуши да се обади на хората, които е обичал в миналия си живот. И в повечето случаи, ако врагът ви успее да ви открие, то става именно по този начин. Той държи под плътно наблюдение роднините и приятелите ви, проверява пощата им, подслушва телефоните им и чака да се случи нещо извънредно. Ето защо при вашия случай няма да имаме такива проблеми.

— Мечтали ли сте си някога за някое място, където да искате да живеете? — попита Дънкан. — Когато решихте да изчезнете, имахте ли предвид конкретно място?

— Не. — Прескот се загледа във виното си с още по-потиснат вид.

— Чудесно — каза Дънкан. — Защото, ако сте имали такава мечта, сигурно сте щели да я споделите с някого.

— При най-обикновен разговор — обади се и Чад. — „Хей, никак не е зле човек да живее в Аспен и да ходи на ски, когато си поиска през зимата“. И отиваш да живееш в Аспен мирно и тихо, а в някой прекрасен ден хората на Ескобар нахлуват през задната ти врата.

— Абониран ли сте за някои научни списания? — попита Кавано.

— За няколко.

— Вече не сте — отсече Дънкан. — Ескобар ще разбере в кои списания се публикуват статии от вашата специалност. После ще се сдобие по някакъв начин със списъка на абонатите. Ще види кои от тях са се преместили наскоро и кои хора са се абонирали след вашето изчезване.

— И в някой прекрасен ден — обади се Роберто, повтаряйки дума по дума казаното от Чад преди малко — хората на Ескобар нахлуват през задната ти врата.

— Обичате ли да играете голф? — попита Кавано.

— Да. Това е единствената форма на гимнастика, която…

— Вече не — каза Кавано. — Повече няма да припарвате до което и да било игрище за голф. Ескобар ще намери начин да научи какви навици имате. Ако някакси успее да разбере къде сте се преместили, той ще поръча на хората си да следят всички игрища и ще ви чака да се появите. Всеки божи ден. Разбирате ли какво се опитвам да ви кажа?

Прескот глътна останалото в чашата вино и отново я напълни.

— Когато казвате „нов живот“, вие го разбирате в буквалния смисъл на думата. С миналия си живот аз трябва да скъсам напълно.

— Без каквито и да било изключения — наблегна Кавано. — Дрехи, които обичате да носите. Музиката, която обичате. Любимата ви храна. Всичко трябва да промените. Любимите ви книги. В склада например забелязах, че имахте сборник със стихотворения от Робинсън Джефърс и още една-две книги за него. От днес нататък Джефърс ще е един от авторите, чиито книги никой никога няма да види в ръцете ви.

— Говорите някак… — Гласът на Прескот като че ли потрепери. — …потискащо.

— За почти всички е така — каза Дънкан. — Изчезват и чак тогава започват да си дават сметка за последиците от това. Ето защо трябва да сте подготвен и да се изправите срещу този проблем сега. Колко ви е страх от Ескобар? Готов ли сте да направите всичко, колкото и потискащо да е то, за да не му дадете възможност да ви намери?

Прескот отново отпи дълга глътка от чашата си.

— Писна ми да изпитвам страх. Да. — Изражението на лицето му се втвърди. — Готов съм да направя всичко необходимо.

— Чудесно — кимна Дънкан. — Утре ще ви закараме в Олбъни да се видите с Карен, да ви снима и да получите документите на своята нова самоличност.

В стаята внезапно влезе Трейси.

— Може и да не стане така.

— Защо? — намръщи се Дънкан.

— Насам идват три хеликоптера.

8.

— Хеликоптери?

Дънкан и Кавано скочиха едновременно. Следвани плътно от Роберто и Чад, те излязоха забързани след Трейси от кухнята, минаха по коридора и влязоха в командната зала.

Покрай една от стените бяха наредени всякакъв вид монитори, на които се виждаше оцветеното в зеленикаво нощно изображение от камерите, разположени около площадката и бункера. Но вниманието на екипа бе съсредоточено само върху екрана на радара, на който се виждаха три мигащи точки, насочени на север и приближаващи района.

Роберто ги проучи внимателно.