Единственият оцелял

— Знаеш ли какво? На една част от мен не й пука. Вече два пъти се сблъсквам с теб и взе да ми писва. И съм бесен за избитите ми приятели. Бесен съм и за това, че Прескот на два пъти се опита да ме убие. Бесен съм и за това, което ти и твоите хора сторихте на Джон. Искам да си разчистя сметките с всички и ако не искаш да помогнеш на мен, както аз помогнах на теб, поне ще получа удовлетворение от това.

Кавано проби вената толкова, колкото да дръпне малко кръв.

Клайн замръзна от ужас и макар да се опитваше да стои мирно, тялото му потрепери и от мръдването от вената му прокапа малко кръв.

— Това за научното изследване на Прескот е само за прикритие. Прескот работеше за военните.

— По-точно.

— Научноизследователският им отдел се е занимавал с разработката на нови оръжия. — Клайн облиза пресъхналите си внезапно устни. — Може да ми се докашля.

— Гледай да не кашляш. Иглата ще хлътне докрай.

— Това е подотдел на друг подотдел. — Клайн сниши още повече глас, отчаяно опитвайки се да не мърда. — Става дума за научно изследване, резултатите от което не се докладват на министъра на отбраната.

— Или такова, че дори и самият Пентагон не знае за него? Като експериментите с ЛСД през петдесетте или с нервнопаралитичния газ в Юта през седемдесетте години.

Клайн отново облиза сухите си устни.

— Да.

— Данъчните ни долари в действие… Добре, а този експеримент какво предизвиква?

— Страх.

18.

Думата като че ли увисна във въздуха. Бе толкова неочаквана, че Кавано отначало дори не реагира. Бе сигурен, че не бе чул добре.

— Страх?

Мускулите на Кавано се сковаха и дланите му се навлажниха, предусетил какво ще чуе от Клайн по-нататък.

— Страх — повтори Клайн със стържещ шепот, мъчейки се да се отдръпне от натиска на иглата върху вената му. — Прескот е отговарял за биохимични изследвания, които е трябвало да предизвикат страх у всеки противник, с който се сблъска американската армия… Вратът ми. — Клайн замръзна. — Ти я буташ още по-навътре.

— Прескот. Разкажи ми за Прескот.

Челото на Клайн бе покрито с едри капки пот.

— Той създал синтетичен хормон, който пуска такъв мощен приток на адреналин, че човек мигновено изпада в паника.

На Кавано му стана ясно, че лъжата на Прескот за това, че се опитвал да спре пристрастеността, а вместо това открил начин да я засили, се оказа отчасти вярна. Трябвало е само да се замести думата пристрастеност с думата страх. Той се сети за стълбите в изоставения склад и за неприятния мирис, който съпътстваше качването му при Прескот. Колкото повече се изкачваше нагоре, толкова по-силно му бяха затреперили краката от страх.

— Военните изпаднали във възторг. — Тъй като не смееше да върти глава, в старанието си да види какво става с иглата във вената му Клайн бе извъртял очите си толкова, че се виждаше само бялото им. — Ако този синтетичен хормон може да се превърне в газ и да се пуска от специални бутилки или да се изстрелва с ракети, противниковата армия ще се разбяга от страх.

— Политиците започват да стават малко нервни, когато чуят за разработване на химически оръжия, но защо това трябва да спира една толкова добра идея — каза Кавано, едва потискайки гнева си.

Той си спомни как хората на Клайн изведнъж изпаднаха в паника, когато щурмуваха стълбите. Реагирайки на някаква невидима заплаха, те започнаха да стрелят безразборно нагоре, защото ги беше страх да се качат по-нагоре. Прескот сигурно е скрил бутилки с тоя газ някъде в стълбището, каза си Кавано.

Спомни си още нещо — как Прескот бе започнал трескаво да натиска копчета по някакво табло, когато хората на Клайн щурмуваха стълбището. Но колкото и да се изплашиха преследвачите, реакцията им към вдишания газ не бе толкова силна, защото Кавано бе чул Прескот да си мърмори нещо ядосано под нос. Може би бутилките са изпускали газ и когато са му потрябвали, газът в тях не е бил достатъчно, за да подейства пълноценно.

— Прескот експериментирал с него върху животни — продължи Клайн. — Плъховете подивявали. Кучетата и котките толкова се страхували едни от други, че се свивали в противоположни ъгли и не смеели да мръднат. В един от случаите имало дузина кози, които изпаднали в такава паника, че не преставали да бягат из стаята, дето ги държали, докато накрая изпопадали и измрели.

Кавано се сети и за мазето на Карен и за неприятната миризма, която, както вече му стана ясно, успя да го накара да изпита страх за първи път в живота си и ефектът от която още не го бе напуснал изцяло. Сети се и за паниката, която едва не му коства живота горе на тавана. Сети се и за Карен, отпуснала се безпомощно в инвалидната си количка, притиснала с всичка сила ръце към гърдите си, за ужаса, изписан в очите й. Тъй като Прескот не е искал да оставя рани или необясними белези по тялото на Карен, които по-късно да бъдат установени от съдебномедицинските експерти, той явно е пуснал от хормона, за да я убие от страх. Сърцето и вените й сигурно са се пръснали от мощния приток на адреналин.

— Спринцовката — изпъшка Клайн. — Ръката ти пак трепери.

— Искам да ми кажеш всичко.