Единственият оцелял

— Помня какво ми каза — отряза го Кавано, — но ще опитаме по тази.

Джейми отби. Навътре, обрамчен от гъст храсталак и дървета, влизаше черен път с дълбоки, обрасли с треволяк коловози, преграден в дъното от дървена порта, бялата боя на която бе избеляла и сега приличаше на проснат да съхне парцал. Това, което привлече вниманието на Кавано, бе, че треволякът в коловозите бе полегнал и на места натъпкан в земята, сякаш оттук съвсем скоро е минавала кола.

— Не виждам катинар — каза Джейми.

След кратък и предпазлив оглед наоколо, тя излезе от колата, откачи ръждясалата верига на портата и я отвори. После вкара колата, отново спря, пак се огледа внимателно и отиде да я затвори.

— Толкова е паянтова — каза тя, като седна отново зад волана, — че като се връщаме, можем да я разбием с колата, ако се наложи.

— Спри там, където дърветата и храстите ни скриват от пътя — посъветва я Кавано. — По-нататък ще продължим пеш.

След като предупреди Клайн да пази тишина, Кавано го накара да тръгне пръв по изровената алея, която се виеше между дърветата и храстите. Бе измъкнал пистолета си и вървеше подир Клайн на подходящо разстояние.

Разперените във всички посоки клони на дърветата пазеха сянка. След малко обаче вейките им се разредиха и стръмното нанагорнище изведнъж ги изведе на обширна поляна с трева до колене, със сковани по краищата й, разсъхнати от студовете и жегите дървени пейки, обърнати към долина, поне половин километър широка. Използваше се предимно за пасище, дървета не се виждаха никакви, което всъщност бе странно, ако пасището бе за коне, каза си Кавано, но нищо странно няма, ако дърветата са били изкоренени, за да може цялата долина да бъде под обстрел и евентуалният противник да няма къде да се скрие.

На табелата в единия край с избелели жълти букви, които явно някога са били оранжеви, пишеше:

— Изглежда, преди някоя и друга година някой от местните жители се е опитал да направи от мястото туристическа атракция — отбеляза Кавано.

Той впери поглед във вдлъбнатините в тревата, които показваха, че на това място скоро е имало кола. После направи знак на Клайн да поеме към пейките. Вниманието му бе привлечено от утъпканата трева около една от тях. Наоколо се белееха хвърлени фасове, които, ако се съди по хартията, бяха още свежи.

— Значи оттук твоите хора са чакали да се появя, нали? — попита Кавано и впери поглед в павирания път долу, пресичащ пасището. — Оттук се вижда, кажи-речи, всичко. Вчера какво те накара да си помислиш, че ще хвана следващата отбивка?

— Това е единственото място, където дърветата откъм пътя са отрязани. Преди около месец там имаше телена ограда. И където са били коловете й, земята е разровена. Тия, дето са ги извадили, са се опитали да загладят пръстта и са насадили храсти, но ако се вгледаш, ще разбереш, че теренът е бил променян. Всички други отбивки от пътя, които сякаш не водят за никъде, са черни и обрасли с треволяк. А онази алея е гладка, не е обрасла с трева и след дърветата е настлана с паваж.

— А как така Прескот и военните са успели да получат разрешение да затворят път към исторически обект? — попита Кавано.

— На Прескот не му е трябвало разрешение. Вярно че обектът е исторически, но земята, на която се намира, е на правителството, значи негова.

— Дали е безопасно да слезем долу?

— Наоколо няма никой. Лабораторията бе изоставена веднага след като закриха програмата.

— Но къде е самата лаборатория?

Клайн посочи долината.

— Не виждам нищо освен порутена и полуизгоряла ферма — каза Кавано.

2.

— Фермата на Бейли е била разрушена за първи път през 1864 година — обясняваше Клайн, докато тримата се возеха в колата по пътя, прекосяващ пасището и водещ към изгорялата ферма. — След края на вашата гражданска война новият собственик — индустриалец, който направил огромно състояние, продавайки боеприпаси на правителството — закупил по-голямата част от земята наоколо и на мястото, където била къщата на Бейли, построил голям дом. В проекта му влизала и едновремешната изба. Използвали са и камъни от оригиналната сграда.

— Трябвало е да станеш историк.

— Баща ми беше. — В гласа на Клайн потрепна разкаяние.

Стигнаха до обгорената и порутена сграда и излязоха от тауруса.

Въпреки разрушенията, изгорелите дървени греди и почернелите каменни стени, Кавано успя да добие представа колко внушителен е бил някога домът. Представи си колоните и двете дълги веранди отпред, една над друга, с разхождащи се по тях хора, някои от които махат с ръка на пристигащите долу бляскави екипажи.

— Как не ги е било срам военните да разрушат такова нещо? — възмути се Кавано.

— Не са го разрушили те — поклати глава Клайн. — Прескот го е разрушил.

Кавано и Джейми извърнаха глави към него като по команда.

— След като програмата била закрита, военните затворили Прескот в дома — обясни Клайн. — Един човек не може да се посвети на изследвания върху страха, ако не се идентифицира с него. Ако е параноик, параноята му ще се задълбочи още повече, когато забележи, че всички хора около него го смятат за пасив.