Единственият оцелял

— С теб? — Клайн отправи умолителен взор към Ръдърфорд. — Не виждате ли, че тоя човек е откачил? Сега ще ме води из полята и горите. Един господ знае какво ще прави с мен там. Никой няма да намери трупа ми.

Ръдърфорд погледна изпитателно Кавано.

— Може ли да поговорим малко?

— Не изпускай Клайн от мушката — каза Кавано на Джейми и последва Ръдърфорд в спалнята.

19.

Ръдърфорд затвори вратата.

— Сериозно ли говориш?

— Трябва ми, за да ми покаже лабораторията на Прескот. Може би нещо там ще ми подскаже къде е отишъл той. Това засега е единственото, за което мога да се хвана.

— Не мога да ти позволя — поклати глава Ръдърфорд. — Клайн е вече арестант на ФБР.

— Не те чух да му прочетеш правата.

— След трийсет секунди ще чуеш.

— А ако е след два-три часа?

— Какво се опитваш да…

— Веднъж арестуван официално от ФБР и въдворен от Бюрото в правителствено съоръжение — край с натиска върху него. Няма вече да се чувства застрашен. Няма да ни каже нито дума повече.

— За отвличане на федерален агент може да остане в затвора за цял живот — натърти Ръдърфорд. — Ще ни каже всичко, каквото знае, при положение че му предложим сделка.

— Да, но за сделката отива време — възрази Кавано. — А дотогава следите на Прескот ще изстинат. Това, което знае Клайн, ми трябва сега.

— Не мога — повтори Ръдърфорд. — Ако от Бюрото научат, че съм пуснал арестант, ще си загубя работата.

— Ти няма да го пускаш — каза Кавано.

— Тогава за какво водим този разговор?

— Аз го поемам.

— Какво?

— Изчакай два часа, после позвъни в Бюрото. Кажи им, че има още един арестуван, но в суматохата аз съм го отмъкнал. Кажи им, че сме тръгнали към лабораторията на Прескот. Изпрати екип там. Дотогава ще съм научил всичко, което ми трябва.

— Ти наистина си откачен.

— Нека просто да кажем, че в мен стават неща, които трябва да спра.

— Не те разбирам.

Кавано вдигна пред очите му треперещата си ръка.

— Прескот ме нагости с доза от оня страхов хормон, за който Клайн говореше.

Известно време Ръдърфорд не проговори нищо. После прошепна:

— Боже господи!

— Клайн каза, че имало неутрализатор. У Прескот е. И той ми трябва. — Кавано отвори вратата и влезе във всекидневната, където Клайн обърна разтревожен поглед към него. — Да вървим.

— Не — каза Ръдърфорд.

Кавано отвори ножа, освободи Клайн от стола, върза ръцете му пред него и хвърли якето му в скута.

— Ще слезем по стълбите и ще излезем през аварийния вход. Дженифър, докарай колата и ни изчакай отзад.

— Не мога да ти позволя да направиш това — каза тихо Ръдърфорд.

— Два часа, Джон.

— Не ме карай да те спирам.

— Какво ще направиш, ще ме застреляш?

Ръдърфорд само го гледаше.

ЧАСТ ПЕТА Ескалация на заплахата

1.

Джейми бе на волана, а Клайн бе седнал до нея отпред. Кавано бе седнал на задната седалка, скрил пистолета под вестник на скута си, и бе готов да стреля през облегалката на Клайн, ако оня само му даде повод.

На сто и шейсет километра от Вашингтон земята на Вирджиния бе потънала в зеленина, ниски хълмове начупваха хоризонта, мяркаха се малки градчета и отново започваха зелени поля и гори. От трилентовата магистрала понякога се виждаха сгушени зад каменни огради ферми, мяркаха се за миг, после оставаха назад. Човек обаче добиваше впечатление за обширни имения и мирно пасящи коне.

В четири следобед движението не бе натоварено. Докато Джейми се справяше прекрасно зад волана, Кавано се обърна към Клайн:

— Още много ли има?

— Още пет минути.

— Сигурен ли си, че ония двамата, дето ги остави тук, са си тръгнали?

— Чу ме да говоря по телефона с тях. Освен това ти даде много ясно да се разбере, че ако само ги мернеш, моментално ще ме застреляш. Уверявам те, че са си отишли. Не съм ги предупреждавал за нищо.

Джейми мина покрай една табела, на която пишеше:

— А къде е селото? Не виждам никакви къщи.

— Това не е село — отвърна Клайн.

— Какво е тогава?

— Място, където се е водила битка от гражданската война.

След табелата имаше плоча, на която бе дадена карта и историческо описание. Джейми спря до нея.

Картата представляваше барелеф и включваше обраслите с растителност хълмове наоколо. Със стрелки бяха посочени маневрите на конфедератите и юнионистите в една битка, която бе сравнила със земята по-голямата част от фермата на ирландски емигрант на име Самюел Бейли и в която бяха загинали жена му и дъщеря му. Битката свършила, когато Бейли облякъл униформата на убит юнионист, грабнал пушка и повел рота северняци през билото над фермата му, излизайки във фланг на противника. След това Бейли бил приет в армията с чин капитан и участвал в много битки, но починал от дифтерит, без да успее да се върне във фермата си и да види гробовете на жена си и дъщеря си.

— Е, това е достатъчно да ми съсипе деня — отбеляза Кавано.

— Моят вече е съсипан — каза Клайн. Ръцете му още бяха вързани на скута под якето. — На две изкачвания по пътя оттук, вляво се отбива алея.

Джейми пое нататък, качи се по първата височина и се заспуска надолу от другата й страна.

— Поеми по тази алея — каза й Кавано.

— Не, не по тая — обади се Клайн. — Казах ти след две изкачвания.