Единственият оцелял

Докато възрастните си играеха любовни игрички, на Донахю и Сандра бе внушено, че любовта между тях е забранена. Ричард Игън играеше почти толкова вдървено, колкото и Донахю. Скучните сцени се подчертаваха от вълни, миещи лениво живописен плаж, обрамчен от борови гори.

— Интересна къщичка.

На един скалист нос, вдаден в залива, на преден план изпъкваше ниска и изтеглена модернистична къща. Изградена от камък, постройката напомняше на корабен нос, в чиято основа се разбиваха вълните.

— Напомня ми на къща от Франк Лойд Райт2 — отбеляза Джейми.

С гръмка музика, набързо предъвкани сцени и скована игра, филмът най-сетне свърши.

Кавано натисна копчето за пренавиване на касетата.

— Мейн — промърмори замислено той.

— А сега следващият номер в програмата… — Джейми взе „Посвири ми малко“ и прочете написаното отзад: — „Жена досажда с преследванията си на дисководещ. Режисьорски дебют на Клинт Ийстууд. Сниман в родния му град Кармел“. — Тя обърна да погледне картинката отпред. — Джесика Уолтър и нож. Супер. Умирам за филми с насилие.

— Всъщност той е доста добре направен. Гледал съм го толкова отдавна, че едва си го спомням, но се сещам как си казах, че Клинт Ийстууд е свършил добра работа. Хубав и напрегнат филм.

— Не може да е толкова напрегнат — възрази Джейми.

— Калифорния. Мейн. На нашия Прескот май наистина му е трудно да направи избор.

— Добре, пускай го тоя шедьовър — каза Джейми — и дай да видим защо Прескот го харесва толкова.

Филмът започна с изглед, заснет от хеликоптер, чийто полет следеше начупена брегова линия с вълни, разбиващи се в скали, над които се надвесваха брулени от вятъра борове.

Бяха минали само трийсетина секунди от началото на филма, когато Кавано и Джейми се наведоха напред смаяни.

— Мамка му! — измърмори Кавано. — „Лятно място“ уж се отнася за Мейн, а всъщност е сниман в…

— …Кармел — допълни Джейми.

Залепени за екрана, те гледаха как Клинт Ийстууд кара спортната си кола покрай острите извивки на брега. Двамата с приятелката му дълго се разхождаха по плажната ивица.

— Но това е същият плаж, който видяхме и в „Лятно място“ — каза Джейми. — Начупената форма на залива е толкова характерна, че едва ли има друго такова място.

— Гледай, да видим дали ще се появи и къщата — каза Кавано, без да откъсва очи от екрана.

Във филма нямаше изобщо кадри с тази къща, но това не беше от значение. Когато филмът свърши, Джейми и Кавано бяха напълно убедени: двата филма бяха снимани на едно и също място.

— Какво още забеляза, като се качи при Прескот? — обърна се Джейми към него. — Спомена за някакви книги.

— Нещо за фотографията… една от тях ми заприлича на порносписание. И геология. И Робинсън Джефърс.

2.

Отвън библиотеката в Харисбърг бе украсена с вити, затъмнени стъкла, а вътре разполагаше с просторна читалня с много компютри. Кавано и Джейми пребродиха всички рафтове и събраха купчина книги на една от масите в единия ъгъл.

— Чуй това — прошепна Джейми. — Заливът в „Кармел край морето“, както се нарича официално градът, е на върха на огромна подводна падина, която съперничи на Големия каньон. Геолозите са очаровани от това място.

— Това обяснява една от книгите — каза Кавано.

— Освен това градът е известен със своите писатели, художници и фотографи. — Въпреки че натърти на думата, Джейми успя да я каже, без да повишава глас. — Там е живял Ансел Адамс3. А също и Едуард Уестън4.

— Знам кой е Адамс, обаче кой е…

— Нали каза, че онази книга за фотографията, дето си я видял у Прескот, ти заприличала на порнографско списание.

— Имаше някакво свързано със секса заглавие и на обложката ми се мярна гола жена…

— Страст.

— Моля?

— Заглавието на книгата дали не би могло да бъде „Форми на страстта“? Виж тук.

Джейми плъзна книгата към него. Името на фотографа бе Едуард Уестън. Обложката я нямаше, но когато Кавано прелисти страниците, видя снимка с най-красивата гола жена, която бе виждал.

— Ето тази снимка беше на обложката — каза той.

На фотоса бе седнала млада жена с наведена глава, опряла чело на ръка, подпряна на лакът в свитото й коляно. Беше съвсем гола, но не се виждаше никаква срамна част. Чувствената й поза напомни на Кавано на една снимка, която видя няколко страници преди това. Снимката бе на чушка, на която природата бе придала такава форма, че приличаше на мъж и жена, притиснати един в друг в любовна прегръдка. На друга снимка бе показана мидена черупка със същите еротични форми.

— Страстта — прошепна Кавано, вперил поглед в снимката. — Във всичките й форми.

След това той стигна до пейзажи на — както пишеше в книгата — Пойнт Лобос, близо до Кармел. Една след друга снимките показваха същия живописно извиващ се бряг, който вече бяха видели в двата филма.

— Има ли още някакво съмнение, че Прескот си е падал страшно по тия места? — попита го Джейми.

Една от библиотекарките мина край тях и като че ли не обърна внимание на драскотините на Кавано, но изгледа Джейми продължително, задето бе повишила глас.

Придала си извинително изражение на лицето, Джейми сведе поглед към книгата. Щом библиотекарката отмина нататък, тя прошепна: