Единственият оцелял

— Каза, че Прескот се интересувал от голф. Пебъл Бийч е едно от най-прочутите игрища за голф. И съвсем малко по на север от Кармел. Каза също, че бил ценител на изтънчената кухня. А според това тук, в Кармел има повече ресторанти на единица площ от което и да е друго място. И за да допълним картинката изцяло, трябва да видим как се вмества в нея и Робинсън Джефърс.

— Вече го направих. — Кавано плъзна бележките, които си бе направил, към нея. — Джефърс и жена му Уна посетили Кармел през 1914 година и били толкова поразени от красотата му, че останали там до края на живота си. Джефърс купил земя, докарал гранит от скалите на плажа и с години строил къща, като направил дори и една дванайсетметрова кула. Нарекъл имението Тор Хаус, на името на някаква скална формация в Англия. Двамата с Уна починали там.

Кавано й показа сборник със стихотворения на Джефърс, насочвайки вниманието й към два стиха:

Кула построих за нея като млад…
Ще умре някога и тя…

— Двамата с Прескот говорихме за кулата, когато се видяхме за пръв път, но тогава нямах представа за какво става дума.

— Сега вече имаш.

— Сега вече имам.

3.

Двамата решиха да пътуват с колата. Поради повишената бдителност на охраната по летищата Кавано отхвърли пътуването до Кармел по въздуха. Трябваше да се минава през безброй контролни пунктове, да се показват документи, а фалшивият паспорт и шофьорска книжка, които му бе направила Карен, му ги бе взел Едгар. На това отгоре Ръдърфорд сигурно бе пуснал информация да се търсят хора, отговарящи на описанието на тях двамата. Като се прибавят и другите трудности — без да се смята оръжието, с което трябваше да пътуват, — най-добрият вариант бе колата.

Освен това така Кавано получаваше възможност да си излекува раните. За останалите участници в движението таурусът бе просто поредната обикновена кола с най-обикновени пътници, макар изподрасканото лице на мъжа вътре да навеждаше на мисълта, че скоро май е преживял някаква неприятна случка. И вероятно това бе причината да си пуска брада.

Междущатска магистрала 80 ги прекара през Охайо, Индиана, Илинойс и Айова.

Като минаваха през Небраска, загледан в безкрайните равнини, Кавано каза:

— Напомня ми на Оклахома.

— О?

— Като бях малък, бяхме там една-две години.

Джейми му хвърли изпълнен с любопитство поглед.

— Баща ми извади лошия късмет да сондира за петрол след петролния бум… — Той млъкна за момент, после продължи с колеблив глас: — Имах си куче. Нищо особено. Обикновен помияр. Горе-долу колкото коли голям…

Джейми го погледна очаквателно.

— …Тримата с мама и татко доста се мотахме, докато татко си търсеше работа. И понякога единствената, която успяваше да си намери, обикновено бе и най-опасната. Веднъж, бях още малък, го видях да гаси пожар, избухнал на един петролен кладенец. Бе облечен в скафандър като космонавт. С помощта на булдозер и динамит, успя да потуши пожара. След това се напи. Доста пиеше. Прибра се вкъщи същата вечер и двамата с мама се скараха. И когато се опитах да му попреча да удари мама, той удари мен. Тогава се намеси и кучето и татко показа на всички кой командва у дома, като преби кучето с ритници до смърт…

Единственият звук бе тихото мъркане на двигателя и свистенето на гумите по асфалта.

— …След този случай мама го напусна — продължи Кавано. — Искаше се доста кураж да му се опъва, когато е ядосан. Двамата с нея обедняхме още повече. Но някакси успя да се справи, намери си почтен мъж и ме записа в добри училища. Според мен тя и мъжът й очакваха да стана я адвокат, я нещо от този род. Но в себе си аз бях насъбрал много гняв. Исках да се разплатя за всички бити майки, за всички наритани и пребити до смърт кучета на света, затова се записах в армията, където получих специалното си обучение. Така имах хиляди възможности да развалям работата на терористи и всякаква подобна измет. Обаче разбрах, че преди това трябва да си съставям план. Един войник от специалните части няма къде толкова да прилага уменията си в цивилния живот. Става или наемник, или започва да работи за ЦРУ, за правоохранителните органи, или пък се хваща охрана някъде. Когато един от бившите ми инструктори от Делта Форс ми предложи работа като протектор, подскочих до небето. Смятам, че не е трудно да се разбере защо. Изпитвам състрадание към слабите и жертвите. И все още се опитвам да помогна на майка си. Да помогна на кучето си.

— Това е най-дългият монолог за миналото ти, който съм те чувала да произнасяш — каза Джейми най-сетне. — Всъщност това е един от много малкото случаи, когато изобщо говориш за миналото си.

— Прескот се преструваше на жертва, но се оказа измет. Заради него сега аз се страхувам от такава измет. Няма да му се размине.

Носещи се през Уайоминг, никой от тях не каза и дума, когато минаха покрай изхода, който би ги отвел отвъд Тетън Ридж, към Джаксън Хоул и дома им.

4.