Единственият оцелял

Според медицинските сестри в приютите и психиатричните болници мнозинството от най-разстроените пациенти реагираха на вятъра Санта Ана като при пълнолуние. Причината не бе само в пагубния звук, наподобяващ на виковете на призрачен ловец и призрачните зверове, които той преследва, а в миризмата, носеща се от пустинята, и в електрическия заряд, изпълващ въздуха.

През тази нощ имаше и пълнолуние, и вятър Санта Ана, предизвикващи странни усещания, а едно момче без родители, без име, което живееше в метален ковчег, от разстояние въздействаше на подвластните му потенциални жертви.

Записваме ли?

Момчето е знаело за микрофона в пилотската кабина и е оставило вик за помощ на касетата.

Една от тях е доктор Луис Блом. Един от тях е доктор Кийт Рамлок. Правят нещо лошо с мен. Накарай ги да престанат. Накарай ги да престанат да ми причиняват болка.

Каквото и да беше това момче — социопат, склонен да убива — то беше и дете. Звяр, отвратително същество, страшилище, но и дете. Не беше искало да се ражда и ако беше лошо, те го бяха направили такова, като не го бяха научили на никакви човешки ценности, като се отнасяха с него като с обикновено оръдие, като го награждаваха за убийствата. Беше звяр, но жалък звяр, изгубен и самотен, лутащ се в лабиринт от нещастие.

Жалък, но страхотен. И все още тук. Чакащ да му бъде казано къде да намери Роуз Тъкър. И Нина.

Страхотно удоволствие!

Момчето обичаше да убива. Джо смяташе, че дори е възможно неговите наставници никога да не са го инструктирали да унищожава пътниците на самолета, че го е направил като проява на неподчинение и затова му е харесало.

Накарай ги да престанат, защото ще убия всички. Ще убия всички и ще ми достави удоволствие.

Спомняйки си тези думи от записа, Джо разбра, че момчето имаше предвид не само пътниците от обречения самолет. Вече е решил да ги убие всичките. Той говореше за нещо по-апокалиптично от триста и трийсет убийства.

Какво ли можеше да направи, ако му се дадат фотографии и географските координати не само на обикновени ракетни установки, но и на силози, в които има ядрени заряди?

— Исусе! — прошепна Джо.

Някъде в нощта Нина чакаше. Беше при приятел на Роуз, но недостатъчно защитена. Уязвима.

Роуз се забави дълго време.

Той почука на вратата на тоалетната и я извика, но тя не отговори. Поколеба се, почука отново и когато тя слабо извика, Джо отвори вратата.

Беше седнала на ръба на тоалетната чиния. Беше свалила якето си и бялата си блуза, напоена с кръв, върху мивката.

В мрака не беше видял, че тя кърви. Едва сега забеляза, че е направила компрес от мокри хартиени кърпи и го притиска до гърдите си.

— Улучили са те! — промълви.

— Куршумът е излязъл през гърба. Ръката не кърви много, а болката е поносима… Но защо чувствам такава слабост?

— От вътрешен кръвоизлив — предположи той и трепна, когато видя зейналата рана.

— Имам познания по анатомия. Простреляна съм на най-подходящото място. Имам голям късмет. Сигурно не са засегнати важни органи.

— Куршумът е засегнал някоя кост и я е счупил. Възможно е парченцето да не е излязло.

— Бях толкова жадна. Наведох се да пия вода от чешмата и едва не припаднах.

— Престани да се правиш на героиня — каза той. Сърцето му биеше лудо. — Трябва да те прегледа лекар.

— Заведи ме при Нина.

— Роуз…

— Нина може да ме излекува — каза тя и виновно извърна поглед от него.

Слисан, той промълви:

— Да те излекува?

— Вярвай ми. Нина може да направи това, което никой доктор не може, нещо, което никой на този свят не може.

В този момент той узна поне една от тайните на Роуз Тъкър, но не можеше да си позволи да извади тъмния бисер на познанието и да го изследва.

— Помогни ми да си облека блузата и якето и да вървим. Заведи ме при Нина и ме остави в нейните ръце. Нейните лекуващи ръце.

Макар че му се повдигаше от тревога, той се подчини. Докато й помагаше да се облече, си спомни колко силна му се беше видяла на гробищата в събота сутринта. Сега беше толкова безпомощна.

Настани я в колата, а тя го помоли да й купи нещо за пиене.

От един автомат пред бензиностанцията той взе кутия пепси и друга с портокалов сок. Роуз предпочете портокаловия сок и той отвори кутията.

Преди да я вземе, тя му подаде снимката на гробовете на неговото семейство и сгънатата еднодоларова банкнота, чийто сериен номер минус четвъртата цифра даваше телефонния номер, на който можеше да бъде намерен Марк в случай на необходимост.

— За всеки случай ще ти обясня как да намериш мястото в Биг Беър, ако нещо се случи с мен по пътя.

— Не бъди глупава. Ще издържиш.

— Изслушай ме — настоя тя и магнетичната й сила отново прикова вниманието му.

Изслуша внимателно указанията й. Накрая тя добави:

— Хората от тази организация са мои съюзници. Но се страхувам, че прекалено лесно може да се проникне сред тях. Ето защо не им позволих да ни придружат. Но ако в момента не ни преследват, може би тяхната защита е достатъчно добра. Ако нещо се случи с мен и не знаеш към кого да се обърнеш… потърси помощта им.

Нещо го стегна в гърдите, докато тя говореше.

— Не бой се! Ще те заведа при Нина навреме — промълви той.